Айра Левин - Кулата на ужасите

— Извинявай. — Забърза към левия асансьор, като разкопчаваше портмонето си.

Той внесе пликовете и ги сложи на пода до вратата.

— Благодаря. — Засмя се и му протегна ръка.

Уолт се изправи, светлината открои бръчките на лицето му, отрази се в очилата с тънки железни рамки и скри напълно очите му. Пое ръката й.

— Благодаря, госпожице Норис — проговори с учудващ за слабата си фигура звучен и дълбок баритон. — Радвам се, че се настанихте при нас.

Отстъпи.

— Благодаря, Уолт, и аз се радвам. — Натисна бутона на двайсетия етаж.

Вратата се затвори.

Загледа се в сменящите се над нея числа.

Сам Йейл… Интересен. И забавен.

Най-малко на шейсет и пет години.

Обади се на родителите си и на Боб и Кас да им съобщи, че вече се е настанила и е много доволна. Изяде едно ягодово кисело мляко, загледана в блестящите небостъргачи до реката и в колите, които пъплеха долу, на улицата. Приличаха на кибритени кутийки. Беше отворила двете крила на прозореца с по няколко сантиметра. Звуците на движението долитаха като приятно, чисто градско жужене, особено в сравнение със скърцането и грохота, които се носеха под прозорците на стария й апартамент, който се намираше на втория етаж.

Изми се, сложи в касетофона първата касета на „Домби и Син“ в изпълнение на Джон Гилгуд и започна да разопакова кашоните в спалнята. Чувстваше се напрегната, без да знае защо.

Дори Кей Норис с меднокафявите очи (много по-зашеметяващ цвят от зеления, който беше очаквал), дори Кей Норис с бялата кожа и гарвановочерната коса, дори Кей Норис с разкопчаната до пищния бюст риза и апетитно впитите джинси, окачваща рокли в дрешника и подреждаща чекмеджета, след известно време започна да му омръзва. Гласът на Джон Гилгуд и „Домби и Син“ също не действаха ободряващо.

Остави я на втория голям монитор, като намали звука на едно и прегледа другите. Въртеше се с креслото от екран към екран и посръбваше от празничния джин с тоник.

Половината не бяха вкъщи, излезли или за вечерта, или за целия шибан уикенд. Другите се въртяха из кухните, гледаха телевизия или четяха.

Позяпа как семейство Грюън спори за знаците, които си даваха при игра на бридж. Дейзи беше против, а Глен настояваше. Франк щеше да идва да играе заедно с годеницата си.

Понаблюдава Руби, която снимаше Джинджър.

Марк се прибра с цветя — добър, но закъснял с цяло денонощие ход.

Гледаше как специално извиканият от Йошивара прислужник подрежда ниска, тъмна маса за двама. Кей редеше обувки на пода на дрешника. И двамата стояха на колене, въпреки различните си национални култури. Сполучлива находка.

Послуша разговора на Стефан с някакъв пожарникар от Синсинати, който се обаждаше във връзка с обявата. Лиз разказваше на майка си последните клюки от „Прайс Уотърхаус“.

Невероятно! Във фоайето влезе доктор Палм и кимна на Джон на път за асансьора. В петък вечерта? Преди слънчев уикенд през сиромашкото лято? Някой сигурно беше страшно закъсал. Но кой ли? Нина? Хю? Мишел? Или пък чичо доктор бе рошил да си поживее?

Кей още подреждаше обувки. Включи на първи монитор кабинета на доктор Палм, усили звука и се изправи. Протегна се, та чак ставите му изпукаха, и занесе празната чаша в кухнята. Влезе в банята.

Стоеше и мислеше за нея. Възстановяваше цветния й образ.

Вдигна ципа на джинсите и пусна водата в черната тоалетна чиния.

Върна се в кухнята и си наля още малко джин с тоник, този път по-разреден. Вслушваше се в поскърцването на кожения стол на доктор Палм и чу щракването на касетата в касетофона. Докато разбъркваше питието си с дръжката на вилица, погледна през коридора към монитора. Тя стоеше до нощното шкафче, притиснала към бузата си бяла телефонна слушалка. Хвърли вилицата върху струпаните в умивалника чинии и забърза обратно. Усили звука на две и включи връзката с телефона, докато се отпускаше в затопленото кресло.

— … невъзможно, по дяволите — прогърмя мъжки глас и той намали звука, — да поговорим няколко минути насаме! Толкова много ли искам?

Когато затвори телефона, часовникът показваше девет часа и петдесет и три минути. Тя се тръшна по гръб на леглото, пое дълбоко дъх и бавно издиша. Премигна няколко пъти. Лежеше с ръце на челото, втренчена в миниатюрното си отражение, което се мержелееше на тавана в центъра на полилея.

Браво, малката.

Край. Веднъж и завинаги.

Полежа още малко, посегна към нощното шкафче и събра мокрите хартиени кърпички. Стана и тръгна към банята, като си издухваше носа. Хвърли ги в черната тоалетна чиния и пусна водата, върна се до черния умивалник и се наплиска със студена вода. Взе сапуна и яростно натърка лицето си.