Айра Левин: Кулата на ужасите

Докато се бършеше, се огледа в огледалото.

Браво и на теб.

И въобще стига работа за днес.

Обади се на Рокси, но чу телефонния секретар.

— Не се тревожи — каза тя. — Ще ти разкажа утре. Сега изключвам телефона.

Смени Дикенс с концерт на китара в изпълнение на Сеговия. Сложи на леглото чисто нови, приятно ухаещи чаршафи — комплекта на жълти цветчета.

Отиде в кухнята и опита шоколадовия сладолед. Вкусно. Бръкна в шкафа под умивалника, извади гъбата и препарата за чистене и влезе в банята.

Затърка голямата черна вана от горе на долу, като се навеждаше и пресягаше да разнесе навсякъде обилната пяна. Хвана крана „Ар Деко“ и пъхна пръсти в отвора. Напръска със струята заоблените черни стени и ги изплакна. Пяната се смъкна в хромирания ръб на канала.

Опита температурата на водата върху китката си и започна да пълни ваната. Изстиска от тубата витаминозен шампоан и погледа как пяната бухва и се разстила. Намали осветлението на тавана (колко са хубави тези лампи) до слаб отблясък върху черното стъкло и порцелана.

Съблече се в спалнята на тъмно, щорите на прозореца бяха вдигнати. Далечната грамада светлини, които блещукаха в мрака, беше Сентръл Парк Уест. Езерото се открояваше като безформено черно петно.

Отвори лявото крило на прозореца, дръпна с две ръце бронзовата рамка и го изтегли на около трийсет сантиметра по заяждащата релса, която беше на височината на коляното й. Топъл ветрец погали голото й тяло. Като никога прогнозата за времето се оказваше вярна.

Далече под нея (беше изчислила, че е четиринайсет етажа по-ниско) острата готическа игла на Еврейския музей стърчеше самотно, осветена от прозорците на околните къщи.

Усмихна се на кукленската постройка.

Височините не я смущаваха. Кабинетът й в „Дайадъм“ беше на четирийсет и осмия етаж, а една от стените му беше стъклена от пода до тавана.

За кой ли път (и по-яростно от всякога) се наруга наум, че не е сменил облицовката на баните с бяла. Или може би сива, което щеше да е най-подходящо. Когато купуваше сградата, се поколеба, защото черните облицовки бяха вече поръчани, а полковникът се кълнеше, че системата „Такаи Z/3“, която току-що бе пусната на пазара, може да улови вестникарски шрифт на светлината на свещ. А и щеше да му бъде трудно да обясни на „Едгар и сие“, които и без това го смятаха за откачен, защо предпочита да загуби двайсет хиляди долара внесен депозит, за да смени цвета на баните. Тъй че останаха черни — представата на Бари Бек за луксозен дизайн.

Между черните стени, слабото осветление и пяната нямаше да може да различи дори слон.

Освен ако…

Настрои яркостта на максимум, в замяна на което загуби контраста. Всичко потъна в сива мъгла, образът стана по-лош от този на стар лампов телевизор. И все пак колко красива беше — легнала във ваната, с опряна на ръба до стената глава, със затворени меднокафяви очи. От време на време краката й се показваха над водата. Или само пръстите. По движението на пяната се познаваше, че си нрави лек подводен масаж, просто така — за отпускане след дългия ден на пренасянето и гадостите, с които я беше облял Джеф.

На два пъти погледна към него (към отражението си в лампата, разбира се). Първия път се усмихна и леко махна с ръка. Направо щеше да падне от стола. Помаха й и той: „Здрасти, Кей“, с третия джин в ръка. Втория път бавно поклати глава, втренчена в него.

Беше я пуснал и на двата монитора, а доктор Палм и Хю остави да се записват, не обичаше да си раздвоява вниманието. Роки снощи беше заминал за Чикаго на сватбата на племенника си, тъй че можеше да се съсредоточи изцяло върху нея.

Не, не изцяло. По-късно трябваше да надникне в апартамента на Роки. Без да пие повече. Твърдо. Беше златен случай — може би щеше да успее да се добере до календара със срещите му и да разбере най-сетне налегнала ли го е параноя, или не.

Ръката й изплува от пяната и замасажира шията с леки потупвания, пренесе ги отстрани на врата. Бълбукането на водата звучеше кристално ясно. Някъде отдалеч се чуваше вентилатор и мелодия на китара. Сеговия?

Намръщи се. Вероятно още мислеше за оня скапаняк Джеф. Как е могла да живее с него цели две години? Тази мисъл го влудяваше, въпреки че бе виждал Бабет, Лорън и други жени да се примиряват със същите свинщини. За Бога, Кей…

Облегна се, протегна крак и заопипва с него под пулта. Подхвана кожената възглавница и я придърпа към себе си. Кръстоса крака отгоре и размърда босите си пръсти. Пийна една глътка, без да откъсва очи от жената на мониторите. Постави чашата в скута си, мокрото й дъно притисна космите на краката му.