Айра Левин - Кулата на ужасите

Беше се съблякъл заедно с нея.

Засмука късче лед, все тъй вторачен. Кей на двата монитора!

Неописуемо…

… бързите пръсти по струните на китарата, уханието на бор, шепотът на пяната… меката, гореща вода, самата тя, толкова гладка в нея…

И все пак нещо я тревожеше…

Усещането за някакво пропуснато послание. За нечии странни вибрации, насочени към нея по-рано през деня, преди да се обади Джеф, вибрации, които беше твърде забързана да долови…

Дали не идваха от Сам Йейл? Когато беше спрял на средата на улицата и я гледаше с недоспалите си очи? Дали не лъжеше, за чисто професионалните си отношения с Теа Маршал? В един готически роман или в трилър би могъл да…

Всъщност единственото странно нещо у него беше, че живее именно тук — на 1300 Медисън Авеню. Застаряващите режисьори с избелели тениски и джинси обитаваха евтини стаички в Уест Сайд, Вилидж или Сохо заедно с актьори, актриси и писатели. Какво търсеше в лъскавия небостъргач в баровския квартал Ийст Сайд? Кога беше спрял да режисира? И защо?

Ами Пит Хендърсън? Кой нормален човек пазаруваше в петък сутринта?

Разбира се, може би работеше нощем или вкъщи, може да беше в отпуск или да е спечелил на лотария. Какъвто и да беше случаят, той си оставаше сладур с тази сияйна усмивка, с живите сини очи и червеникавокестенявата коса. Нищо чудно, че излъчваше вибрации, беше млад и впечатляващ като заместник-редактор. Де да беше петнайсет години по-възрастен… Или поне десет…

А може би я тревожеше бегачът с вдигнатата качулка, който я наблюдаваше крадешком, без да спира да тича на място? Беше го погледнала съвсем бегло, но забеляза, че е привлекателен — с високи скули и пясъчноруси мустачки. Типичен кореняк от графство Марлборо. Сто на сто беше женен или обратен.

Или пък Уолт, когато му беше дала бакшиша? С онези скрити зад дебелите стъкла очи…

Е, поне сигналите на русата жена от фирмата за превози бяха недвусмислени…

Намести се под пяната.

Може би я смущаваше това, че е сама… Фелис я нямаше, не познаваше жива душа наоколо, първа нощ в нов апартамент. На горния и долния етаж — непознати, в съседство — непознати. („В. Трависейно“ гласеше табелката на двайсет А. Виктор? Виктория?)

Седна и се облегна с ръце от двете страни на ваната. Погледна лампата на тавана, бледото петно в тъмния й ирис, дребничката фигурка, разположена в него.

Издуха пяната от гърдите си — първо от лявата, сетне от дясната. Твърдите им зърна настръхнаха. Хвърли поглед към малката чернокоса фигурка…

Вдигна крак над водата, като наблюдаваше миниатюрното краче на тавана, от петата й капеше пяна… Опъна го в шпиц… наблюдаваше го…

Докосна с палец върха на хромирания кран „Ар Деко“…

Смъкна се под водата и разруши островчетата от пяна.

Дали пък не се нуждаеше от… все пак премахваше напрежението…

Направи така, че да свършат заедно.

Великолепно беше.

Макар и като заместител…

Пое дъх, проснат на креслото. Единият му крак бе опрян върху кожената възглавница, а другият — на пода. Ръката му беше пълна с хартиени кърпички и топла течност.

Постоя така да си оправи дишането, докато я гледаше да прави същото в осеяната с пяна вода. Двойничките се обърнаха към стената със затворени очи, излагайки на показ профила на Теа Маршъл. Двойно по-хубаво…

Не биваше да се среща повече с нея.

Вече знаеше. Не възнамеряваше да…

Случайно — да, но иначе трябваше да я отбягва.

Вече знаеше.

Не можеше да забрави Наоми.

Наистина. И още се чувстваше скапан.

Стана, без да изпуска кърпичките и всичко, което беше в тях. И Кей се бе раздвижила. Двойничките стояха прави и се сапунисваха под мишниците.

Отиде в банята. Хвърли кърпичките в черната тоалетна чиния и пусна водата. Поклати глава и въздъхна.

Трудно щеше да се примири само да я гледа…

Сега, когато я беше видял жива и цветна…

Грилът на ресторант „Четири сезона“, с облицованите си в тъмно дърво стени и тънките синджири, които висяха като завеси от високия колкото три етажа таван, беше мястото, където обядваха редактори и издатели, все още непреместили се в центъра на града, със своите, а понякога и с чужди изтъкнати писатели. По обяд на просторния, издигнат на няколко нива подиум (поддържан от гъста плетеница медни подпори), на хубавите и по-малко хубави маси се настаняваха по двама и четирима мъже в строги костюми и пъстро облечени жени. Погледнати отстрани, приличаха на накацали по клоните птици на Хичкок. Кълвяха клюки — кой с кого е, кой как изглежда, кой къде отива и кой какво купува. Неспирно сновящите и кланящи се сервитьори им носеха красиво оформени порции, твърде големи за птици.