Айра Левин - Кулата на ужасите

— Мъжът с мрачните прокоби. Онзи, който беше написал книга за това как компютрите ни правят беззащитни пред всякакъв род злополуки. Като тази да си получиш заслуженото, ако развалиш ефекта от цяла книга.

— Да, сега се сетих. Хюбърт Шиър… Беше доста враждебен към теб…

— Вярно — подсмихна се Джак. — Но в таксито се държа прилично. Искрено се извини за незрелия манталитет, в който ме упрекна пред нацията. Бяха го домъкнали да участва в последния момент, защото някой се беше отказал. Не обичал да излиза пред телевизията, макар че Копъл едва го прекъсна, когато взе думата. Написал е книгата доста отдавна.

— Струва ми се, че сме съседи на новото място.

— Тъй ли? Вероятно си права, тогава продължи с таксито нагоре по Медисън…

Разгледаха менюто.

Тя вдигна очи и срещна погледа му — Хюбърт Шиър я наблюдаваше с почервенели бузи и чело. Редеещата му коса бе пясъчноруса като мустаците.

Усмихна му се сдържано и кимна.

Кимна и той. Почервеня като домат.

Сервитьорът донесе „Перие“ с лимон за нея и „Гленливет“ за Джак.

Поръчаха телешко вретено и сьомга на скара.

Джак вдигна чаша.

— За „Пастрокът на Маргьорит“.

— За състоятелността на „Дайадъм“.

— Дай Боже!

Поговориха за новия бестселър — хубав, но не чак дотам, за скандала във Вашингтон, за унилия сезон на Бродуей.

Побелелият мъж се приближи ухилен до масата им. На няколко метра зад него куцукаше Хюбърт Шиър с бастун в ръка.

— Кей, помниш ли ме? Аз съм Мартин Шугърман. Как си?

— Мартин! Радвам се да те видя.

Наведе се и я целуна по бузата.

— Изглеждаш чудесно.

— И ти! Запознайте се — Джак Мълиган, Мартин Шугърман.

— За мен е истинско удоволствие — възкликна Шугърман и раздруса с две ръце огромната лапа на Джак. — Крайно време беше някой да им натрие носа!

— Не, не, моля ви — засия Джак.

Докуцука и Хюбърт Шиър — зачервен, облечен с костюм от бежов туид, кафява риза и ръждивокафява връзка. Под русите вежди сивите му очи светеха със сдържана възбуда. Усмихна й се, подпрян на бастуна.

— Кей, това е Хюбърт Шиър, който току-що сключи с нас договор за нова книга. Кей Норис.

— Поздравявам ви — усмихна се тя и протегна ръка.

Той я пое откъм китката с лявата си гореща и влажна длан.

— Благодаря. Знаете ли, че сме съседи?

— Знам.

Сивите му очи се разшириха, пусна ръката й и поздрави Джак.

— Здравей.

— Какво ви се е случило?

— Онзи ден си счупих глезена. — Усмихна й се. — Тъкмо бях тръгнал да правя копия от плана на книгата и велосипедът ми се счупи. Дали пък Господ не иска да ми каже нещо?

— Най-вероятно „Счупи си крака“ — отбеляза тя.

Шугърман и Шиър се засмяха.

— Мислих, че вече си приключил с писането — обади се Джак.

— И аз обърна се към него Шиър, — но Марти ми се обади в деня след телевизионното предаване и предложи нещо, което страшно ме заинтригува. — Проницателният му поглед се върна върху нея. — Телевизията. Пълен преглед на начина, по който е повлияла на обществото досега и прогноза как ще му въздейства в бъдеще. Ще включа всички възможни аспекти — от сериалите и камерите до резултата от видеокамерите върху световната политика. Възнамерявам даже да…

— Роки… — прекъсна го Шугърман.

Шиър погледна към него, сетне към Кей, изчерви се още повече и се усмихна.

— Ще си държа езика — засмя се тя.

— Моля ви, не го разгласявайте — обърна се Шугърман към нея и Джак. — Работата е още съвсем сурова.

— Звучи вълнуващо — заяви Джак. — И съвсем в унисон с предишната ти книга.

— Да. Идеята ме завладя напълно. Сега минавам кратък курс по японски. Другата седмица заминавам да разглеждам фабрики и да интервюирам производители и дизайнери.

— Чист късмет — заобяснява Шугърман. — Мисълта ми хрумна сутринта, а вечерта го видях в нощния блок на телевизията — съвършения автор на подобна книга. Виж ти, и Джони е тук. — Докосна рамото на Шиър. — Роки, ти тръгвай. Ще те настигна долу.

Шиър я погледна.

— Карате ли колело?

— Да, но нямам.

— И аз. Автобусът го прегази. Но в парка при лодките дават под наем. Да ви се обадя ли, като се върна?

— Разбира се. Желая ви плодотворно пътуване.

— Благодаря. — Изчервеното му лице сияеше.

Сбогува се с Джак и откуцука.

Шугърман се наведе над рамото й.

— Невероятно чувствителен и проницателен човек. Прави изключителни асоциации. Чела ли си „Червей в ябълката“?

— Не, но бих искала.

— Ще ти я изпратя още днес следобед. Между другото, той пожела да го представя, ако това те интересува. Четирийсет и три годишен, разведен и безкрайно почтен. Само не мисли, че нямаше да ти се обадя, ако той не беше настоял. Винаги се радвам, когато те виждам, и съм щастлив, че се запознах с теб, Джак. Поздравявам те. За всичко.