Айра Левин - Бебето на Розмари

Да спаси света от Бог знае какво. Или от Дявол знае какво.

Значи имаше опашка! И напъпили рогца!

Имаше желание да се разпищи, да умре.

Готова беше да го направи, да го хвърли и да скочи след него.

Сега всички обикаляха наоколо. Приятен коктейл. Японецът непрекъснато снимаше; Гай, Ставропулос, Лора-Луис, гушнала бебето.

Тя се извърна. Не искаше да ги гледа.

Ами очите му! Като на животно, като на тигър, нечовешки очи!

Разбира се, той не беше човешко същество. Беше… някакъв хибрид.

А колко миличък и сладък беше преди да отвори тези жълти очи! Мъничката му брадичка толкова й напомняше на тази на Брайън, сладките му устенца, и прелестната рижа косица… Щеше й се пак да го погледне, само да можеше да не отваря тези жълти животински очи!

Отпи от чашата. Наистина беше чай.

Не, не можеше да го хвърли през прозореца. Той беше нейно дете. Не я интересуваше кой е баща му. Трябваше да отиде при някого, който би я разбрал. Да се изповяда. Да, така щеше да постъпи. Ще отиде при свещеник. Църквата трябваше да се занимае с този въпрос. Папата и всичките му кардинали, а не глупавата Розмари Рейли от Омаха.

Грешно е да убиваш, независимо кого.

Пийна още чай.

Той започна да хленчи, защото Лора-Луис люлееше прекалено бързо и затова, разбира се, идиотката го разлюля още по-бързо.

Издържа, доколкото можа. После стана и отиде до кошчето.

— Махай се оттук! — викна Лора-Луис. — Не смей да се приближаваш към Него. Роман!

— Много бързо го люшкаш — каза Розмари.

— Сядай там! — сопна се Лора-Луис и се обърна към Роман — Разкарай я оттук. Върни я, където й е мястото.

— Тя го люлее много бързо. Затова плаче — обясни Розмари.

— Гледай си работата! — каза Лора-Луис.

— Дай на Розмари да Го люлее — каза Роман.

Лора-Луис го погледна смаяно.

— Хайде — продължи той, застанал зад гюрука на кошчето. — Сядай там при другите. Остави Розмари да Го люлее.

— Но тя може да…

— Сядай там при другите, Лора-Луис — заповяда той.

Тя изпухтя намусено и се отдалечи.

— Люшкай Го — усмихна се Роман на Розмари и побутна кошчето към нея.

Тя не помръдна. Само го гледаше.

— Ти се опитваш… да ме накараш да бъда негова майка — каза тя.

— А нима не си Негова майка? — попита той. — Хайде. Само Го полюлей, докато спре да плаче.

Тя усети черната дръжка в дланта си и сключи пръсти около нея. Известно време двамата заедно люлееха кошчето, после Роман го пусна и тя продължи сама, бавно и леко. Погледна бебето, видя жълтите му очи и извърна поглед към прозореца.

— Трябва да смажеш металните части — каза тя. — Това скърцане сигурно също го притеснява.

— Ще ги смажа — обеща Роман. — Видя ли? Спря да плаче. Знае коя си.

— Не ставай глупав — каза Розмари и пак погледна бебето. И то я гледаше. Всъщност, очите му не бяха чак толкова лоши, след като вече беше подготвена какво ще види. Одеве се беше разстроила от изненадата. Дори бяха красиви по свой начин.

— Как изглеждат ръцете му? — попита тя, без да престава да го люлее.

— Много са красиви — увери я Роман. — Има дълги нокти, но те са съвсем мънички, като бисерчета.

Сложихме Му ръкавички само за да не се издраска, а не защото ръцете Му не са хубави.

— Изглежда, че нещо го тревожи — каза тя.

Към кошчето се приближи доктор Сейпърстайн.

— Тази вечер се струпаха доста изненади — каза той.

— Махай се, защото иначе ще те заплюя в лицето — каза Розмари.

— Махай се, Ейб — каза Роман.

Докторът кимна и се отдалечи.

— Не се карам на теб — каза Розмари на бебето.

— Ти не си виновен. Сърдя им се на тях, защото ме изиграха и ме лъгаха. Не се мръщи така. Нищо лошо няма да ти направя.

— Той знае — каза Роман.

— Ами тогава защо се мръщи така? — рече Розмари. — Горкичкото. Я го виж.

— След минутка — каза Роман. — Трябва да се погрижа за гостите. Ей сега се връщам. — И той се отдалечи и я остави сама с бебето.

— Честна дума, нищо лошо няма да ти направя — каза му тя. Наведе се и разхлаби дрешката на вратлето му. — Лора-Луис го е завързала много стегнато, нали така. Сега ще го разхлабим и ще ти е по-удобно. Имаш много сладка брадичка, знаеш ли? Очичките ти са жълти и странни, но брадичката ти е много сладка.

Тя завърза връзките на ризката по-хлабаво.

Горкичкото.

Не можеше да бъде изцяло лош, просто не можеше. Дори и да беше наполовина Сатана, не беше ли и неин? Наполовина добър, обикновен, разумен човек? Ако тя действа срещу тях, ако му влияе добре, напук на тяхното лошо влияние…