Айра Левин - Бебето на Розмари

— Може би комата и слепотата са били просто съвпадения — каза тя накрая, — а може би те наистина имат някаква телепатична способност да вредят на хората. Но не това е важното. Важното е, че те искат бебето. Сигурна съм, че това е целта им.

— И на мен ми се струва, че е така — каза доктор Хил. — Особено като се има предвид интереса, който са проявили към вас от самото начало.

Розмари затвори очи и се опита да не заплаче от облекчение. Той й вярваше. Не я мислеше за луда. Тя отвори очи и го погледна спокойно и сдържано. Той си записваше нещо. Дали всичките му пациенти го обичаха? Дланите й бяха мокри. Тя ги плъзна по страничните облегалки на стола и ги притисна към роклята си.

— Казвате, че името на този лекар е Шанд, така ли? — попита той.

— Не, доктор Шанд е просто един от групата — отвърна Розмари. — Един от сборището им. Името на лекаря е Сейпърстайн.

— Ейбрахам Сейпърстайн?

— Да — смутено отвърна Розмари. — Познавате ли го?

— Срещал съм го един-два пъти — каза доктор Хил и продължи да пише.

— Ако го види — каза Розмари — и даже ако разговаря с него, човек никога не би си помислил, че той…

— Да, по никой начин — съгласи се доктор Хил и остави писалката. — Именно затова се казва, че не бива да съдим за хората по тяхната външност. Искате ли да постъпите в болница „Синай“ още сега, тази вечер?

— Много бих искала — усмихна се Розмари. — Възможно ли е?

— Ще се наложи да използвам връзките си — каза доктор Хил.

Той стана и се приближи към отворената врата на стаята за преглед. — Сега най-добре да легнете и да си починете — каза той и протегна ръка към тъмната стая зад себе си. Тя се освети от студено сини луминесцентни лампиони. — Ще видя какво мога да направя и после ще ви прегледам.

Розмари се надигна от стола, взе си чантата и отиде в стаята за прегледи.

— Съгласна съм да ме настанят където и да е — каза тя. — Даже и в някой килер.

— Сигурен съм, че ще успея да уредя нещо по-добро — каза доктор Хил. Той влезе след нея в стаята и включи климатичната инсталация на прозореца със сини завеси. Беше доста шумна.

— Да се съблека ли? — попита Розмари.

— Не, не още — каза докторът. — Сигурно ще се наложи поне половин час да говоря по телефона. Легнете да си починете.

Той излезе от стаята и затвори вратата.

Розмари отиде до кушетката в другия край на стаята и тежко се отпусна върху нея. Остави чантата си на един стол.

Бог да благослови доктор Хил.

Цял живот щеше да му бъде благодарна.

Събу си сандалите и блажено се отпусна по гръб. Откъм климатичната инсталация полъхваше приятен хлад. Бебето бавно и мързеливо се преобърна, като че го усещаше.

„Сега вече всичко е наред, Анди или Джени. Скоро ще бъдем в хубаво чисто легло в болница «Синай», няма да приемаме посетители и…“

Ами пари. Тя седна на кушетката, отвори си чантата и преброи парите на Гай, които беше взела от чекмеджето. Имаше сто и осемдесет долара и още шестнайсет и нещо нейни пари. Те със сигурност щяха да бъдат достатъчни, ако трябва да плати нещо предварително. Ако й трябваха още пари, Брайън щеше да й изпрати или Хю и Елиз щяха да й дадат на заем. Или Джон. Или Грейс Кардиф. Имате достатъчно хора, на които да разчита.

Тя извади шишенцето с капсулите, прибра парите и затвори чантата. Остави капсулите и чантата на стола до себе си и пак се отпусна по гръб на кушетката. Ще даде капсулите на доктор Хил, реши тя. Той щеше да ги анализира, за да се увери, че в тях няма нищо вредно. Не можеше да има. На тях бебето им трябваше здраво, нали така, за безумните им ритуали?

Тя потрепери.

Чудовища такива.

И Гай също.

Ужасно, ужасно.

Кръстът я заболя от поредната контракция, най-силната досега. Тя задиша учестено, докато болката премина. Тази беше третата за този ден.

Щеше да каже на доктор Хил.

Живееше с Брайън и Доди в голямата модерна къща в Лос Анжелис, а Анди тъкмо беше проговорил, (макар че беше само на четири месеца), когато доктор Хил надникна през вратата и тя отново се озова в стаята за прегледи, легнала на кушетката сред хладния въздух от климатичната инсталация. Тя заслони с ръка очите си и му се усмихна.

— Май съм задрямала — каза тя.

Той разтвори широко вратата и се отдръпна. Влязоха доктор Сейпърстайн и Гай.

Розмари седна на кушетката и свали ръка от очите си.

Те се приближиха и спряха близо до нея. Лицето на Гай беше студено и безизразно. Той гледаше стената, само стената, а нея не погледна нито веднъж.