Айра Левин - Бебето на Розмари

Вечерите прекарваше у Мини и Роман. Веднъж я поканиха семейство Кап и веднъж отиде у Хю и Елиз Дънстан.

— Още ли не си наела сестра? — попита я Елиз. — Отдавна трябваше да се погрижиш за това. Сега може би трудно ще намериш. Но когато на другия ден се обади на доктор Сейпърстайн и го попита как да постъпи, той я успокои, че бил говорил с много добра болногледачка, която била готова да се грижи за Розмари след раждането, колкото тя пожелае.

— Интересно как съм пропуснал да ти кажа. Името й е мис Фицпатрик и е една от най-добрите.

Гай й се обаждаше почти през вечер след представлението. Разказваше й за промените в пиесата и за хвалебствената статия за играта му в списание „Варайъти“. Тя му разказваше за мис Фицпатрик, за тапетите и за безформените терлички, които Лора-Луис плетеше за бебето.

Пиесата бе свалена от сцената след петнайсет представления и Гай се прибра у дома, но само след два дни отново замина за Калифорния за пробни снимки в „Уорнър Брадърс“. Най-сетне се прибра окончателно. Беше получил предложения за две главни роли през следващия сезон, от които можеше да избира и тринадесет половинчасови серии на „Гринуич Вилидж“. От „Уорнър Брадърс“ се обадиха с предложение, но Алън го отклони.

Бебето риташе като дявол. Розмари му казваше да спре и заплашваше, че в противен случай и тя ще започне да рита.

Мъжът на сестра й Маргарет се обади да съобщи за раждането на Кевин Майкъл, който се бил родил почти четири килограма. По-късно пристигна и една прекалено натруфена картичка с розовобузо бебе, което гръмко оповестяваше името си, рождената дата, теглото и височината си.

— Как са пропуснали да напишат кръвната му група? — промърмори Гай.

Накрая Розмари избра пестеливо украсени картички, на които с релефни букви щеше да пише само името на бебето, техните имена и рождената дата. И щеше да се казва или Андрю Джон или Дженифър Сюзан. Това беше окончателно. И щеше да го кърми, а не да го храни с биберон.

Преместиха телевизора във всекидневната и раздадоха останалите мебели от детската стая на приятели. Пристигнаха тапетите, които се оказаха чудесни. След като ги залепиха, пристигнаха креватчето, скринът и ваничката. Подредиха ги по един начин, а сетне по друг. Розмари подреди в скрина непромокаеми пелени, одеялца, гащички и камизолки, толкова мънички, че докато ги разглеждаше, й идеше да се разсмее.

— Андрю Джон Удхаус, — каза тя — спри вече! Имаш още цели два месеца!

Отпразнуваха втората си годишнина от сватбата и трийсет и третия рожден ден на Гай. Поканиха на вечеря семейство Дънстан, семейство Чен и Джими и Тайгър. Няколко пъти ходиха на театър.

Розмари ставаше все по-едра. Гърдите й се повдигаха над твърдия издут корем, по който вече личаха движенията на бебето. Правеше гимнастика сутрин и вечер; вдигаше крака във въздуха, седеше на петите си и се упражняваше в дишането.

В края на май, след като влезе в деветия месец, тя приготви един малък куфар с нещата, които щяха да й трябват в болницата — нощници, сутиени за кърмене и един нов памучен халат. Остави приготвения куфар до вратата на спалнята.

В петък, на трети юни, Хъч почина в болницата „Св. Винсент“. Аксел Алърт, зетят на Хъч, се обади на Розмари в събота сутрин да съобщи за смъртта му. Каза й, че във вторник в единайсет сутринта ще има помен в Културния център на Западна Шестдесет и четвърта улица.

Розмари много плака, отчасти заради смъртта на Хъч, отчасти защото почти бе забравила за него през последните месеци и сега имаше чувството, че така е ускорила края му. Грейс Кардиф й се бе обадила няколко мъти и веднъж Розмари бе позвънила на Дорис Алърт. Но не беше ходила да го види в болницата. Струваше й се безсмислено, след като той беше все така в кома. А и щом тя самата възстанови здравето си, нямаше желание да вижда болни хора, като че ли по някакъв начин това заплашваше нея и бебето.

Когато съобщи новината на Гай, лицето му посивя и той остана мълчалив и замислен за няколко часа. Розмари се изненада от силната му покруса.

Тя отиде на помена сама, понеже Гай беше на снимки и не можеше да се освободи, а Джоан се извини с някакво вирусно заболяване. В хубавата, облицована с ламперия зала имаше около петдесет души. Службата започна малко след единайсет и беше доста кратка. Пръв говори Аксел Алърт, а след него някакъв мъж, който очевидно дълги години бе познавал Хъч. След това Розмари тръгна с останалите хора към предната част на залата и поднесе съболезнованията си на семейство Алърт, на другата дъщеря на Хъч, Една, и на съпруга й. Някаква жена я докосна по ръката.