Айра Левин - Бебето на Розмари

— Тя наслага по масата пред Розмари големи и малки кутийки с грим и няколко тубички.

— О, роклята ми! — възкликна Розмари.

— Ще я оправим с навлажнена кърпа — каза Елиз, взе пешкира и отиде до умивалника.

— Забравих чесновия хляб! — извика Розмари.

— Да го вадя ли или да го слагам във фурната? — попита Джоан.

— Слагай го — каза Розмари и посочи с четчицата на спиралата към двата хляба, увити във фолио и оставени върху хладилника.

Тайгър се захвана да бърка салатата, а Елиз почистваше роклята на Розмари.

— Следващия път като решиш да плачеш — каза й тя, — недей да носиш кадифе.

Влезе Гай и ги изгледа една по една.

— Разкриваме си тайните на красотата — каза му Тайгър. — Искаш ли и ти да ги чуеш?

— Добре ли си? — обърна се той към Розмари.

— Да, нищо ми няма — отвърна тя с усмивка.

— Олиото от салатата й изпръска роклята — обясни Елиз.

— А може ли кухненският персонал да получи по едно питие, как мислиш? — попита го Джоан.

„Чупе“-то се хареса на всички, а също и салатата. (Тайгър се наведе към нея и тихичко прошепна: „Без сълзите нямаше да има този вкус“.)

Ренато отвори виното, одобри го според етикета и тържествено го сервира.

Седнал в бъдещата детска стая с чиния върху коленете, братът на Клодин, Скот разказваше:

— Казва се Алтицър и живее в Атланта, ако си спомням добре. Та той твърди, че смъртта на Бога е историческо събитие, което се е случило сега, в наши дни. Че Бог буквално е умрял.

Семейство Кан, Рейн Морган и Боб Гудман ядяха и го слушаха.

— Ей, вижте, заваля сняг! — извика Джими, застанал до единия от прозорците във всекидневната.

Стан Кийлър разказа няколко полски мръсни вица, на които Розмари се смееше високо.

— Внимавай с алкохола — промърмори Гай, застанал до рамото й. Тя се обърна и му показа чашата си през смях.

— Това е само джинджър ейл 10 10 Газирано безалкохолно питие, подправено е джинджифил. — Б.пр. !

Възрастният приятел на Джоан беше седнал на пода до креслото й, говореше й нещо настойчиво и я галеше по глезените. Елиз разговаряше с Педро. Той кимаше и гледаше към Майк и в другия край на стаята. Клодин започна да гледа на ръка.

Скочът беше на привършване, но всичко друго беше наред.

Тя сервира кафето, изпразни пепелниците и изплакна чашите с помощта на Тайгър и Карол Уендъл.

По-късно седна в един от еркерите с Хю Дънстан, пийваше от кафето си и гледаше едрите влажни снежинки, които бавно се спускаха надолу. От време на време някоя заблудена снежинка се залепваше на стъклото и се плъзваше, стапяйки се, надолу.

— Всяка година решавам да напусна този град — каза Хю. — Да избягам от престъпността, от шума и всичко останало. И всяка година или завалява сняг или „Ню Йоркър“ организира фестивал на Хъмфри Богарт и аз все си стоя тук.

— Затова толкова исках този апартамент — каза усмихнато Розмари, загледана пред прозореца. — За да седя тук и да гледам снега, а зад мен да гори камината.

— Хващам се на бас, че все още четеш Дикенс — каза Хю.

— Разбира се, че го чета — отвърна тя. — Никой не се отказва от Дикенс, щом веднъж го е прочел.

Гай се приближи към тях.

— Боб и Теа си тръгват — каза й той.

Към два часа всички гости си бяха отишли и двамата с Гай бяха сами във всекидневната, осеяна с мръсни чаши, използвани салфетки и препълнени пепелници. (На тръгване Елиз й беше прошепнала: „Да не забравиш!“. Едва ли можеше да забрави.)

— А сега най-добре да се поразмърдаме — каза Гай.

— Гай.

— Какво има?

— Ще отида при доктор Хил. В понеделник сутринта.

Той я гледаше без да продума.

— Искам той да ме прегледа — продължи тя. — Доктор Сейпърстайн или лъже или е… ох, не знам, сигурно е побъркан. Такава болка е сигнал, че нещо не е както трябва.

— Розмари…

— И няма да пия повече питието на Мини — прекъсна го тя. — Искам витамини на хапчета, като всички други. Вече от три дни не го пия. Карах я да ми го остави и после го изхвърлях.

— Ти си…

— Направих си напитка по моя рецепта.

Той събра всичката си изненада и гняв и като посочи през рамо към кухнята, изкрещя:

— С това ли ти напълниха главата онези кучки в кухнята? Това ли е поредната им версия? Да отидеш при друг лекар?

— Те са ми приятелки — каза тя. — Не ги наричай кучки.

— Те са едни проклети тъпи кучки, които би трябвало да си гледат собствената шибана работа!

— Те само казаха да се прегледам и при друг лекар.

— Ти имаш най-добрия лекар в Ню Йорк, Розмари. Знаеш ли какво е този твой доктор Хил? Господин Никой, това е той!