Айра Левин - Бебето на Розмари

Гай отиде до мивката, пусна водата и подложи чаша под струята.

— Тогава ще бъда в период на репетиции, нали знаеш? — каза той. — Започваме на седемнайсети.

— Не те карам да правиш нищо — успокои го тя. — Просто се прибери вкъщи и бъди очарователен.

— И да обслужвам бара. — Той спря водата и отпи от чашата.

— Може и да наемем барман — каза Розмари. — Онзи, когото бяха наели Джоан и Дик. А когато решиш, че ти се спи, обещавам да изгоня всички гости.

Гай се обърна и я изгледа.

— Искам да се видя с приятелите си — обясни тя. — Не с Мини и Роман. Писна ми от Мини и Роман.

Той извърна очи, после погледна към пода, а после отново към нея.

— Ами болката ти? — запита той.

— Още ли не си разбрал? — усмихна се сухо тя. — Ще премине след ден-два. Нали така каза доктор Сейпърстайн?

Всички поканени обещаха да дойдат с изключение на семейство Алърт, заради състоянието на Хъч, и семейство Чен, които по това време щяха да бъдат в Лондон да снимат Чарли Чаплин. Барманът не беше свободен, но им препоръча друг свой колега. Розмари отнесе една широка рокля от кафяво кадифе на химическо чистене, записа си час при фризьора, поръча вина и концентрати и продуктите за някакво чилийско ястие от морски животни, наречено „чупе“.

В четвъртъка преди партито Мини пристигна с напитката и завари Розмари да отделя месо от омари и от опашките на лангусти.

— Изглежда интересно — каза тя. — Какво представлява?

Розмари й описа ястието, застанала на входната врата със студената чаша в ръка.

— Смятам да го сложа в камерата и да го опека в събота вечер. Поканили сме приятели на гости.

— О, значи имаш настроение за гости? — изненада се Мини.

— Да, наистина — рече Розмари. — Те са ни стари приятели, с които отдавна не сме се виждали. Те дори не знаят още, че съм бременна.

— Ако искаш с удоволствие ще ти помогна — предложи Мини. — Мога да сервирам яденето вместо теб.

— Благодаря, много си мила — каза Розмари, — но аз наистина ще се справя и сама. Всъщност ще бъде нещо като коктейл и почти няма какво да се сервира.

— Мога да ти помогна, като им поемам палтата.

— Не, наистина, Мини. И без това ми помагаш достатъчно.

— Е, кажи ми все пак, ако си промениш мнението — каза Мини. — Хайде сега, изпий си питието.

— Бих предпочела да не го пия сега — каза Розмари като първо погледна чашата, а после и Мини. — Не веднага. Ще го изпия след минутка и ще дойда да ти върна чашата.

— Не е добре да престоява дълго — каза Мини.

— Няма да се бавя — каза Розмари. — Хайде, върни се вкъщи и след малко ще ти донеса чашата.

— Ще изчакам, за да не се разкарваш до нас.

— Не, няма нужда да го правиш — каза Розмари. — Ставам нервна, когато някой ме гледа как готвя. Освен това, по-късно ще излизам, така че ще мина точно покрай вас.

— Ще излизаш ли?

— Ще пазарувам. Хайде, тръгвай, Мини. Наистина си прекалено добра към мен.

— Не се бави с питието — каза Мини и пристъпи към коридора. — Ще загуби силата на витамините.

Розмари затвори вратата. Отиде в кухнята и постоя малко с чашата в ръка. После пристъпи към умивалника и изсипа питието на тънка бледо зелена струйка право в канала.

Довърши „чупе“-то, като си тананикаше и се чувстваше доволна от себе си. След като го захлупи и го прибра в камерата, тя си направи питие по собствена рецепта — с мляко, сметана, едно яйце, захар и шери. Размеси съставките в един затворен буркан и го сипа в чаша. Имаше светлокафяв цвят и изглеждаше апетитно.

— Дръж се, Дейвид или Арманда — каза тя, опита го и реши, че е превъзходно.

Около девет и половина изглеждаше, като че никой няма да дойде. Гай сложи още въглища в камината, разбута ги с машата и избърса ръце в носната си кърпа. Розмари се появи откъм кухнята и застана неподвижно, измъчена от болката, с току-що направена коса и роклята от кафяво кадифе. Барманът бе застанал до вратата на спалнята и подреждаше резенчетата лимон, салфетките, чашите и бутилките. Беше италианец, казваше се Ренато и създаваше впечатление, че се занимава с напитките само за развлечение и че ще си тръгне, ако се отегчи повече, отколкото досега.

Първи дойдоха семейство Уендъл — Тед и Карол, а минута след тях пристигнаха Елиз Дънстан и съпругът й Хю, който накуцваше. После влезе Алън Стоун, агентът на Гай, заедно с красива цветнокожа манекенка, която се казваше Рейн Морган; после Джими и Тайгър, Лу и Клодин Комфърт и братът на Клодин, Скот.

Гай метна палтата им върху леглото, Ренато бързо размеси напитките, отчасти загубил отегчения си вид, а Розмари се зае да представи гостите: „Джими, Тайгър, Рейн, Алън, Елиз, Хю, Карол, Тед… Клодин и Лу и Скот.“