Айра Левин - Бебето на Розмари

Боб и Теа Гудман доведоха със себе си още едно семейство, Пеги и Стан Кийлър.

— Естествено, че няма проблеми — каза им Розмари. — Не ставайте смешни. Колкото повече хора, толкова по-весело ще бъде!

Семейство Кан дойдоха без връхни дрехи.

— Какво пътешествие! — пошегува се мистър Кан. — Един автобус, три влака и накрая и ферибот! Тръгнали сме преди пет часа!

— Мога ли да разгледам апартамента? — запита Клодин. — Ако всичките стаи са хубави като тази, ще се пръсна от завист.

Майк и Педро дойдоха с букети яркочервени рози. Педро, докато прегръщаше Розмари, промърмори:

— Накарай го да те храни по-добре, рожбо. Станала си като вейка.

Розмари продължи да представя гостите: „Филис, Бърнард, Пеги, Стан, Теа, Боб, Лу, Скот, Карол…“

Тя отнесе розите в кухнята. При нея влезе Елиз с чаша и цигара без никотин, понеже се мъчеше да ги откаже.

— Имаш страхотен късмет — каза тя. — Това е най-прекрасният апартамент, който съм виждала. И кухнята е чудесна. Добре ли си, Роузи? Изглеждаш ми малко уморена.

— Благодаря ти, че се изрази така меко — рече Розмари. — Не се чувствам много добре, но ще се оправя. Бременна съм.

— Не може да бъде! Колко хубаво! И кога ще се роди бебето?

— На двайсет и осми юни. В петък влизам в петия месец.

— Прекрасно! — рече Елиз. — Как ти се стори доктор Хил? Не е ли мечта за всяка жена?

— Да, но аз не ходя при него — отвърна Розмари.

— Не ходиш при него!

— Моят лекар се казва Сейпърстайн и е доста по-възрастен.

— И защо така? Не може да е по-добър от Хил!

— Доста е известен, освен това е близък на едни наши приятели.

Гай надникна в кухнята.

— Моите поздравления, татенце — каза му Елиз.

— Благодаря ти — отвърна Гай. — Моите заслуги са нищожни. Искаш ли да сервирам соса, Роз?

— Да, ако обичаш. Виж какви красиви рози! Майк и Педро ми ги подариха.

Гай взе подноса със солени бисквити и едната купа с бледорозов сос от кухненската маса.

— Ще донесеш ли и другата? — помоли той Елиз.

— Разбира се — тя взе втората купа и го последва.

— Ей сега идвам — извика след тях Розмари.

Ди Бертийон доведе актрисата Порша Хейнс, а Джоан телефонира и съобщи, че тя и гаджето й се забавили на друго парти и щели да дойдат след половин час.

— Ах ти, потайна хитрушо! — възкликна Тайгър, прегърна я и я целуна.

— Бременна ли? — попита някой.

— Да, Розмари е бременна — каза друг.

Розмари постави едната ваза с рози на рамката на камината, а другата на тоалетката в спалнята.

— Моите поздравления — каза й Рейн Морган. — Разбрах, че сте бременна.

Ренато й подаде чаша уиски със сода.

— Първите ги направих по-силни — каза й той. — Да ги развеселя. Следващите ще са по-леки.

Майк й помаха над главите на другите и я поздрави отдалеч. Тя му благодари с усмивка.

— Тук са живели сестрите Тренч — каза някой.

— Ейдриън Маркато също е живял тук. И Кит Кенеди — обади се Бърнард Кай.

— И Пърл Еймс — добави Филис Кап.

— Сестрите Трент ли казахте? — попита Джими.

— Не, Тренч — поправи го Филис. — Хранели се с дечица.

— Не просто са се хранели — обади се Педро, — ами направо са ги изяждали!

Розмари затвори очи и за миг престана да диша, защото болката й се усили. Може би от алкохола, помисли тя и остави чашата.

— Добре ли си? — попита я Клодин.

— Да, нищо ми няма — отвърна тя с усмивка. — Просто получих лек спазъм.

Гай разговаряше с Тайгър, Порша Хейнс и Ди Бертийон.

— Още е рано да се каже — обясни той. — Репетираме само от шест дена. Но на сцена изглежда много по-добре, отколкото като сценарий.

— Едва ли би могло да бъде по-лошо от сценария — рече Тайгър. — Ей, случайно да знаеш какво стана с другия? Още ли е сляп?

— Не зная — отвърна Гай.

— С Доналд Баумгарт ли? — попита Порша. — Знаеш ли кой е той, Тайгър? Онзи, който живее със Зуи Пайпър.

— О, той ли бил? — учуди се Тайгър. — Значи го познавам.

— В момента пише страхотна пиеса — рече Порша. — Или поне първите две сцени са чудесни. Наистина изпепеляващ гняв, както при Осбърн.

— Още ли е сляп? — запита Розмари.

— Да — отвърна й Порша. — Вече не се надяват да се оправи. Ужасно му е трудно да свикне с това. Но затова пък тази чудесна пиеса се дължи на състоянието му. Диктува я на Зуи.

Пристигна и Джоан. Оказа се, че приятелят й е над петдесетте. Тя хвана Розмари за ръката и я дръпна настрана с уплашен вид.

— Какво ти е? — попита тя. — Какво не е наред?

— Нищо ми няма — уморено каза Розмари. — Просто съм бременна, това е.