Айра Левин - Бебето на Розмари

Двете с Тайгър бяха в кухнята и Розмари разбъркваше салатата, когато влязоха Джоан и Елиз и затвориха вратата след себе си.

— Как каза, че се казвал твоят лекар? — попита Елиз.

— Сейпърстайн — отвърна Розмари.

— И той е доволен от състоянието ти? — попита Джоан.

Розмари кимна.

— Клодин ми каза, че преди малко си получила спазъм.

— Мъчи ме една болка — обясни тя. — Но тя скоро ще престане. Това не е толкова необичайно.

— Каква болка? — попита Тайгър.

— Ами… болка. Остра болка, това е всичко. Защото тазът ми се разширява, а ставите ми не са достатъчно гъвкави.

— Роузи, това ми се е случвало на два пъти. Продължи само няколко дни и беше нещо като силна мускулна треска из цялата коремна област — обясни Елиз.

— При всеки е различно — каза Розмари, като повдигаше салатата с две дървени лъжици и отново я пускаше в купата. — Всяка бременност е различна.

— Но не чак толкова различна — възрази Джоан. — Приличаш на Мис Концентрационен лагер 1966-та. Сигурна ли си, че този лекар знае какво върши?

Розмари се разхлипа, тихо и безпомощно, забравила лъжиците в салатата, а сълзите се стичаха по бузите й.

— Боже мой — уплаши се Джоан и се озърна за помощ към другите.

— Хайде, Розмари, недей да плачеш, мила — успокояваше я Тайгър и я прегърна през раменете.

— Нека си поплаче — каза Елиз. — Това е най-доброто. Цяла вечер е напрегната като… и аз не знам като какво.

Розмари продължаваше да хлипа и по бузите й потекоха черни вадички. Елиз я настани на един стол, а Тайгър взе лъжиците от ръцете й и премести купата със салата на другия край на масата. Някой се опита да отвори вратата, но Джоан изтича до нея и я затисна. Беше Гай.

— Хей, пуснете ме да вляза — каза той.

— Съжалявам — отвърна Джоан. — Пускаме само жени.

— Искам да говоря с Розмари.

— Не може. Заета е.

— Виж какво, трябва да мия чаши.

— Иди в банята — каза тя и се облегна на вратата.

— По дяволите, няма ли да отворите!

Розмари продължи да плаче с наведена глава.

Раменете й конвулсивно потръпваха, а ръцете безсилно лежаха в скута й. Елиз клекна пред нея и започна да бърше сълзите й с хавлиена кърпа. Тайгър я галеше по главата и раменете. След малко сълзите секнаха.

— Толкова ме боли — промълви тя и вдигна поглед към тях. — И така ме е страх, че бебето може да умре.

— Прави ли той нещо за теб? — попита Елиз. — Дава ли ти някакво лекарство, лекува ли те изобщо?

— Нищо, нищо.

— А кога започна това? — попита Тайгър.

Розмари отново захлипа.

— Кога започна тая болка, Роузи? — настоя Елиз.

— Преди Деня на благодарността — отвърна тя. — През ноември.

— През ноември ли! — възкликна Елиз.

— Какво? — извика Джоан от вратата.

— Тебе те боли още от ноември и той не предприема нищо? — извика Тайгър.

— Казва, че ще спре.

— Не е ли извикал друг лекар да те прегледа? — попита Джоан.

— Той е много добър лекар — каза Розмари. — Много е известен. Участвал е в „Оупън Енд“.

— От това, което чувам, той е някакъв откачен садист, Розмари — възмути се Тайгър.

— Такава болка е предупреждение, че нещо не е както трябва — намеси се Елиз. — Съжалявам, че те притеснявам, Роузи, но трябва да отидеш при доктор Хил. При който и да е, освен този…

— Този откачен — допълни Тайгър.

— Не може да е прав, щом те оставя да страдаш така — каза Елиз.

— Няма да правя аборт — каза Розмари.

Джоан се наведе напред и прошепна:

— Никой не те кара да правиш аборт! Просто иди при друг лекар и това е!

Розмари взе кърпата от Елиз и я притисна към едното, а после и към другото си око.

— Той ми каза, че така ще стане — каза тя, като разглеждаше следите от грим върху кърпата. — Че приятелките ми ще смятат, че тяхната бременност е била нормална, а моята не е.

— Не те разбирам — каза Тайгър.

— Каза ми да не слушам какво ми говорят приятелките — каза Розмари и я погледна.

— И все пак сега ще ме слушаш! Що за идиотски съвет, и то от лекар? — ядоса се Тайгър.

— Ние само ти казваме да отидеш да се посъветваш и с друг лекар — рече Елиз. — Според мен никой почтен човек не би имал нищо против, щом това ще помогне за душевното спокойствие на пациента му.

— Иди непременно — каза Джоан. — Още в понеделник сутринта.

— Добре — съгласи се Розмари.

— Обещаваш ли? — настоя Елиз.

— Обещавам — кимна Розмари и се усмихна на трите. — Чувствам се много по-добре. Благодаря ви.

— Да, но изглеждаш по-зле — каза Тайгър и отвори чантата си. — Оправи си очите и не само тях.