Айра Левин - Бебето на Розмари

Същата вечер тя каза на Гай, че доктор Сейпърстайн е преглеждал Дорис само веднъж месечно.

— Нещо при мен не е в ред — каза тя. — И той го е знаел от самото начало.

— Не ставай глупава — рече Гай. — Щеше да ти го каже. А ако не на теб, на мен със сигурност щеше да ми каже.

— Има ли такова нещо? Казал ли ти е?

— Категорично не, Роз. Кълна се в Бога.

— Тогава защо трябва да ходя при него всяка седмица?

— Може би сега работи по този начин. Или може би за теб се грижи по-добре, понеже си приятелка на Мини и Роман.

— Не е това.

— Ами не знам, питай него — каза Гай. — Може би му е по-приятно да преглежда теб, отколкото нея.

След два дни тя наистина попита доктора.

— Розмари, Розмари — каза той с укор. — Не ти ли казах нещо за разговорите с приятелки? Не казах ли, че всяка бременност е различна?

— Да, но…

— Значи и отношението на лекаря към всеки пациент трябва да бъде различно. Дорис Алърт беше родила две деца преди да дойде при мен и то без никакви усложнения. При нея не се налагаха толкова грижи както при първа бременност.

— Винаги ли преглеждате жените, на които им е за пръв път по веднъж в седмицата.

— Опитвам се — отвърна той. — Понякога не успявам. Но при теб всичко е наред, Розмари. Болката ще престане много скоро.

— Напоследък ям сурово месо — каза тя. — Само леко затоплено.

— А нещо друго необичайно забелязала ли си?

— Не — каза тя учудена; това не беше ли достатъчно странно?

— Яж спокойно всичко, което ти се яде — каза той. — Казах ти, че ще ти се приядат необичайни неща. Имал съм пациентки, които ядяха хартия. И престани да се тревожиш. Нищо не крия от пациентките си. Това щеше да ми усложни живота. Говоря ти самата истина, разбрахме ли се?

Тя кимна.

— Поздрави Мини и Роман от мен — рече той. И Гай също.

Започна втория том на „Упадъкът и разгромът“ и започна да плете на Гай шал на червени и оранжеви ивици, да го носи по време на репетиции. Стачката в градския транспорт беше започнала, но на тях почти не им се отрази, защото по това време повече си стояха у дома. Късно следобед наблюдаваха от еркерните прозорци тълпи от хора, които бавно се движеха ниско долу.

— Вървете, селяни! — мърмореше Гай. — Отивайте си у дома и то по-бързичко!

Скоро след като сподели с доктор Сейпърстайн, че яде почти сурово месо, Розмари се усети, че дъвче сурово сърце от пиле, от което още капеше кръв. И това в четири и петнайсет сутринта, в кухнята. Тя видя отражението си в металната повърхност на тостера и погледна ръката си, в която стискаше парче от недояденото сърце. От пръстите й капеше кръв. След миг тя отиде до коша за боклук и хвърли сърцето вътре. После пусна водата и изплакна окървавената ръка. Без да спира крана, тя се наведе над умивалника и започна да повръща.

След това пийна малко вода, изми лицето и ръцете си и почисти мивката. Спря водата, избърса си лицето и постоя така, замислена. После извади лист и молив от едно от чекмеджетата, седна на кухненската маса и започна да пише.

Гай влезе по пижама в кухнята малко преди седем. Завари я да преписва някаква рецепта от готварската книга, разтворена на масата.

— Какво, за Бога, правиш тук по това време? — попита той.

— Измислям менюто — каза тя и вдигна поглед към него. — Ще имаме гости. Ще ги поканим на двайсет и втори януари. Това не е другата, а по-другата събота. — Тя огледа пръснатите по масата листчета и му показа едно от тях. — Ще поканим Елиз Дънстан и съпруга й — започна тя. — Джоан с новото й гадже, Джими и Тайгър, Алън с гадже, Лу и Клодин, семейство Чен, семейство Уендъл, Ди Бертийон с гадже, освен ако нямаш нищо против, Майк и Педро, Боб и Теа Гудман, семейство Кан, — и тя махна по посока на апартамента им, — и Дорис и Аксел Алърт, ако пожелаят да дойдат. Дорис е дъщерята на Хъч.

— Знам — каза Гай.

— Мини и Роман не са поканени — каза тя, като остави листчето. — Нито пък Лора-Луис, нито разните там Фонтейн, Гилмор и Уийс. Нито доктор Сейпърстайн. Това е много специално парти. Трябва да си под шейсетте, за да получиш покана.

— Брей! — възкликна Гай. — Тъкмо си мислех, че и аз не влизам в категорията на поканените.

— Влизаш, влизаш — успокои го Розмари. — Ти ще обслужваш бара.

— Супер! — каза Гай без особен възторг. — Наистина ли мислиш, че идеята ти е добра?

— Това е най-добрата ми идея от месеци насам.

— Не мислиш ли, че първо трябва да попиташ доктор Сейпърстайн?

— Че защо? Аз просто си каня гости. Няма да преплувам Ламанша или да изкачвам Анапурна.