Айра Левин - Бебето на Розмари

Когато я видя, Хъч зяпна, после възкликна:

— Боже, мили!

— Това е „Видал Сасун“, много е модерно — обясни тя.

— Какво е станало с тебе? — запита той разтревожено, — нямам предвид прическата ти.

— Толкова зле ли изглеждам? — запита тя, взе палтото и шапката му и ги окачи, гледайки го с безжизнена усмивка.

— Изглеждаш ужасно — продължи Хъч. — Отслабнала си с дявол знае колко килограма и имаш такива кръгове под очите, че и панда да ти завиди. Надявам се, че не си започнала някоя от ония „Зен диети“.

— Не съм.

— Тогава каква е причината? Ходи ли на лекар?

— Мисля, че спокойно мога да ти кажа — отвърна Розмари. — Бременна съм, в третия месец.

— Но това е нелепо — каза Хъч като я гледаше объркано. — Бременните пълнеят, не свалят килограми. Освен това имат здрав вид…

— При мен се получи малко усложнение — прекъсна го Розмари и го поведе към всекидневната. — Казват, че ставите ми били нееластични и затова имам болки, които ме държат будна по цели нощи. Всъщност, по-точно е да се каже една болка, само че продължи твърде дълго. Както и да е, не е нищо сериозно, сигурно ще престане всеки момент.

— Никога не съм чувал, че „нееластичните стави“ причиняват усложнения — усъмни се Хъч.

— Недостатъчно гъвкави тазови стави. Доста често се среща.

— Ами, поздравявам те — каза Хъч без особен ентусиазъм и седна в едно кресло. — Сигурно си много щастлива.

— Така е — кимна Розмари. — И двамата се радваме много.

— При кой лекар отиде?

— Казва се Ейбръхам Сейпърстайн. Той…

— Познавам го — прекъсна я Хъч. — Или по-точно чувал съм за него. Помогна при две от ражданията на Дорис. — Дорис беше по-голямата дъщеря на Хъч.

— Той е един от най-добрите лекари в града — каза Розмари.

— Кога ходи при него за последен път?

— Онзи ден. И той каза същото, което ти казах преди малко. Че това състояние е доста често срещано и болката щяла да спре всеки момент. Само че той ми повтаря това, откакто болката се появи…

— Колко точно си отслабнала?

— Само два килограма. Изглежда…

— Глупости! Не може да е само толкова!

— Държиш се, все едно че си кантарът ни в банята — засмя се Розмари. — Гай, най-после го изхвърли, толкова ме притесняваше. Не, отслабнала съм само с два килограма, може би малко повече. Освен това, съвсем нормално е да отслабнеш малко през първите месеци. По-нататък ще напълнея.

— Силно се надявам да е така — рече Хъч. — Изглеждаш така, като че вампир ти е изпил кръвта. Сигурна ли си, че нямаш белези от зъбите му? — Розмари се усмихна, а Хъч се облегна назад и отвърна на усмивката й. После продължи: — Е, предполагам, че доктор Сейпърстайн знае какво приказва. И, Бога ми, би трябвало. Като знам колко пари взема. Сигурно Гай печели доста.

— Така е — рече Розмари. — Но на нас ни прави отстъпка. Съседите ни, семейство Кастивът, са негови приятели. Те ме изпратиха при него и уредиха да ни вземе специална такса, не като за богаташи.

— Значи ли това, че Дорис и Аксел минават за богаташи? — изненада се Хъч. — Ще се пукнат от гордост като чуят това.

На вратата се позвъни. Хъч предложи да отвори, но Розмари не му позволи.

— По-малко ме боли като се движа — обясни тя на излизане от стаята, като се чудеше дали е поръчала нещо, което още не са й донесли. На вратата беше Роман, който изглеждаше леко задъхан.

— Тъкмо говорех за вас — каза Розмари с усмивка.

— Надявам се, само добри неща — каза той. — Искате ли нещо? Мини ще излиза да пазарува, а домофонът май не работи.

— Не, нищо не ми трябва — каза Розмари. — Много ви благодаря, че попитахте, но още сутринта поръчах продуктите по телефона.

Роман надникна зад гърба й, усмихна се и попита дали Гай вече се е прибрал.

— Не, ще се върне най-рано в шест — отвърна Розмари и понеже Роман продължаваше да стои и я гледаше въпросително, тя добави — Един наш приятел ми е на гости. — Той продължи да я гледа по същия начин и тя предложи — Искате ли да се запознаете с него?

— Да, с удоволствие — каза Роман. — Стига да не ви преча.

— Не, няма такова нещо — каза Розмари и го покани вътре. Беше облечен в синя риза, кашмирена вратовръзка и сако на черни и бели карета. Мина съвсем близо до нея и тя за пръв път забеляза, че ушите му са със заострени върхове, или поне лявото беше такова. Тя тръгна след него към всекидневната.

— Запознайте се с Едуард Хътчинс — каза му тя и се обърна към Хъч, който се бе изправил с усмивка. — А това е Роман Кастивът, нашият съсед, за когото току-що говорих. — После обясни на Роман — Тъкмо разказвах на Хъч, че вие с Мини ме изпратихте при доктор Сейпърстайн.