Айра Левин - Бебето на Розмари

Тя го попита дали да пие витамините, които й бе предписал доктор Хил.

— Не, никакви хапчета — отвърна той. — Мини Кастивът има зимна градина и сокоизстисквачка. Ще я накарам да ви приготвя по един сок от билки всеки ден, който ще бъде по-пресен, по-безопасен и по-богат на витамини от всички хапчета, които се продават. И още нещо. Не се притеснявайте да задоволявате капризите на апетита си. Според съвременните теории, бременните жени си въобразявали, че им се яде това или онова. Аз не споделям това мнение. Мисълта ми е, че ако посред нощ ви се прияде туршия, накарайте горкия ви съпруг да излезе и да ви намери отнякъде, точно както е в старите вицове. Каквото и да ви се прииска, трябва непременно да го получите. Сигурно ще се учудите от странните желания на тялото си през следващите няколко месеца. И каквито и въпроси да възникнат, обаждайте ми се без значение дали е ден или нощ. Обадете се на мен, не на майка си или на леля си Фани. Това ми е работата.

Каза й да го посещава веднъж седмично, тоест беше значително по-грижлив към пациентите си от доктор Хил. Освен това щеше сам да направи резервация за болницата, без да се налага тя да попълва разни формуляри.

Всичко беше както трябва и тя се изпълни с оптимизъм. Направи си прическа „Видал Сасун“, оправи си зъбите, в деня на изборите гласува за Линдзи за кмет и ходеше в Гринуич Вилидж да гледа външните снимки от сериала, в който участваше Гай. Между снимките, в които Гай търчеше надолу по улица Съливан с откраднат фургон за продажба на „хотдог“, тя се спираше да разговаря с малки деца и се усмихваше съучастнически на другите бременни жени.

След няколко дни откри, че дори и да слага съвсем малко сол в яденето, просто не може да го яде.

— Това е съвсем нормално — обясни й доктор Сейпърстайн при второто й посещение при него. — Когато организмът ви се нуждае от сол, отвращението ви към нея ще изчезне. А дотогава, естествено, ще ядете безсолно. Имайте доверие на апетита си и яжте само онова, което ви е вкусно.

Но на нея почти нищо не й се ядеше. Апетитът й беше по-слаб от всякога. За закуска й стигаше чаша мляко и филийка препечен хляб, а за обяд — малко варени зеленчуци и парченце недопечено месо. Всяка сутрин в единайсет часа Мини й донасяше чаша с някакво воднисто жълто-зелено питие, прилично на млечен шейк. Беше студено и кисело на вкус.

— Какво има в него? — попита веднъж Розмари.

— Трици, охлюви и опашчици от мъжки кутрета — отвърна Мини с усмивка.

— Чудесно! — разсмя се Розмари. — А ако искаме момиче?

— А нима искате?

— Е, ще се радваме и в двата случая, разбира се. Но наистина ще бъде по-добре, ако първото е момче.

— Значи всичко е наред — рече Мини.

Розмари допи останалото в чашата и пак попита:

— Не, сериозно, какво има в него?

— Едно сурово яйце, желатин, билки…

— Има ли корени от танис?

— Малко, има и други работи.

Мини носеше напитката всеки ден в една и съща голяма стъклена чаша на сини и зелени черти и чакаше докато Розмари я пресуши.

Един ден Розмари срещна при асансьора Филис Кап, майката на малката Лиза, и двете се заприказваха. Филис покани нея и Гай на ранен обяд следващата неделя, но когато Розмари му предаде поканата, Гай каза, че няма да могат да отидат. Имало голяма вероятност снимките да продължат и в неделя, обясни той, а дори и да нямало снимки, предпочитал в неделя да си почине и да учи ролята си. По това време се срещнаха с много малко хора. Гай отмени една уговорка от преди няколко седмици за вечеря и театър с техните приятели Джими и Тайгър Хенигсен и помоли Розмари да отложи уговорения обяд с Хъч. Всичко това беше заради сериала, чиито снимки траеха по-дълго от очакваното.

В крайна сметка се оказа, че са постъпили добре, защото внезапно Розмари получи остри болки в коремната област. Обади се на доктор Сейпърстайн и той й определи час за следващия ден. След като я прегледа, той я успокои, че няма за какво да се притеснява. Болките били причинени от разширяване на таза, което било съвсем нормално. След ден-два щели да преминат, а дотогава можела да взима обикновен аспирин в нормални дози.

— Уплаших се, че може да е ектопична бременност 7 7 Извънматочна бременност. — Б.пр. — въздъхна с облекчение Розмари.

— Ектопична ли? — попита доктор Сейпърстайн и я изгледа скептично. Тя се изчерви, а той продължи — Мислех, че спазвате препоръките ми, Розмари, и не четете книги.

— Видях я в аптеката, просто ми се набиваше в очи — оправда се Розмари.