Айра Левин - Бебето на Розмари

— Добре, кажи им — каза тя с любов.

Той я целуна по върха на носа.

— След две минути съм тук — каза той и тръгна към вратата.

Като го гледаше така забързан, тя разбра, че Мини и Роман бяха станали много важни за него. Това никак не бе чудно. Собствената му майка беше бъбрива и заета единствено със себе си. Никой от бащите му не се беше държал като такъв. Семейство Кастивът задоволяваха някаква негова вътрешна нужда, за която той може би не подозираше. Тя им беше благодарна и щеше да бъде по-мила с тях за в бъдеще.

Тя отиде в банята, напръска очите си със студена вода, среса се и си сложи червило. „Бременна си“ каза тя на отражението си в огледалото. („Обаче от лабораторията искат още една кръвна проба. За какво?“).

Когато излезе от банята те вече влизаха през входната врата. Мини беше в домашна рокля, Роман носеше с две ръце бутилка вино, а зад тях, усмихнат и с пламнало лице, идеше Гай.

— Ей на това му викам добра новина! — каза Мини.

— Моите поздравления! — Тя се наведе над Розмари, хвана я за раменете и я млясна шумно по бузата.

— Приемете най-добрите пожелания и на двама ни, Розмари — каза Роман, докосвайки с устни другата й буза. — Нямам думи да изразя колко сме щастливи. У дома нямаше шампанско, но мисля, че този „Сен Жулиен“ от 1961 е подходящ, за да вдигнем тост.

Розмари благодари и на двамата.

— Кога го очаквате, скъпа? — попита Мини.

— На двайсет и осми юни.

— Ще бъде толкова вълнуващо — каза Мини. — Имам предвид през времето, което остава дотогава.

— Ще ви помагаме в пазаруването — каза Роман.

— О, не — отвърна Розмари. — Не бива.

Гай донесе чаши и тирбушон, а Роман му помогна да отворят бутилката. Мини хвана Розмари под ръка и двете влязоха във всекидневната.

— Лекарят ви добър ли е, скъпа?

— О, да. Много добър.

— Един от най-добрите гинеколози в Ню Йорк е наш близък приятел. Той е евреин. Казва се Ейб Сейпърстайн. По принцип, той е лекар на богаташите, но ако го помолим, ще помогне при вашето раждане. При това ще ви вземе евтино и така ще спестите на Гай парите, които той печели с толкова труд.

— За Ейб Сейпърстайн ли става дума? — попита Роман от другия край на стаята. — Той е един от най-добрите гинеколози в нашата страна, Розмари. Не сте ли чували за него?

— Мисля, че да — отвърна Розмари, припомняйки си името от някаква статия във вестник или списание.

— Аз със сигурност съм го чувал — намеси се Гай.

— Не участва ли той в предаването „Оупън Енд“ преди една-две години?

— Точно така. Той е един от най-добрите гинеколози в страната — повтори Роман.

— Какво ще кажеш, Роз? — попита Гай.

— Ами доктор Хил?

— Не се притеснявай. Все ще измисля какво да му кажа — успокои я Гай. — Нали ме познаваш?

Розмари си спомни доктор Хил, толкова млад и толкова приличен на Килдеър, за лабораторията, от която искаха още кръв, понеже сестрата беше сбъркала, или лаборантката беше сбъркала и изобщо някой беше направил грешка, която й костваше толкова грижи и притеснения.

— Няма да ви пусна да ходите при никакъв доктор Хил, за когото никой не е чувал! — решително каза Мини. — Вие ще имате най-доброто, млада госпожо, а най-доброто е Ейб Сейпърстайн!

Розмари се усмихна с благодарност и кимна в знак на съгласие.

— Ако сте сигурни, че може да ме приеме — каза тя. — Може би е прекалено зает.

— Как няма да ви приеме — каза Мини. — Ей сега ще му се обадя. Къде е телефонът?

— В спалнята — каза й Гай.

Мини отиде в спалнята, а Роман наля вино в чашите.

— Той е чудесен човек — обясни Роман. — Притежава чувствителност, типична за своя толкова изстрадал народ. — Той подаде чашите на Розмари и Гай. — Да почакаме Мини.

Те стояха неподвижни с пълни чаши в ръце.

— Седни, мила — предложи Гай загрижено, но Розмари поклати глава и остана права. От спалнята се чу гласът на Мини.

— Ейб? Мини се обажда. Добре сме. Виж сега, една наша близка днес е разбрала, че е бременна. Да, нали? Сега ти се обаждам от апартамента й. Казахме й, че ти с удоволствие ще се погрижиш за нея и че няма да й искаш твоите безбожни такси за богаташи. — Тя помълча малко и после каза — Би ли почакал за миг? — После извика от спалнята: — Розмари? Можеш ли да отидеш да те прегледа утре сутрин в единайсет?

— Да, удобно ми е — извика Розмари в отговор.

— Видяхте ли? — каза Роман.

— Единайсет е добре, Ейб — продължи Мини. — Да. И на теб също. Не, ни най-малко. Да се надяваме. До скоро.

— Ето че всичко се уреди — каза тя като се върна.