Айра Левин - Бебето на Розмари

— Ще ви напиша адреса му преди да си тръгнем. Кабинетът му е на Седемдесет и девета улица, на ъгъла с Парк авеню.

— Хиляди благодарности, Мини — каза Гай, а Розмари добави — Просто не знам как да ви благодаря. И на двамата.

Мини пое чашата си от ръцете на Роман и каза:

— Много е лесно. Просто правете всичко, което Ейб ви каже и родете едно хубаво здраво бебе. Това е единствената благодарност, на която се надяваме.

— Да пием за хубавото здраво бебе — вдигна чашата си Роман.

— Точно така! Браво! — каза Гай и всички пиха — Гай, Мини, Розмари и Роман.

— Ммм — доволно изсумтя Гай. — Хубаво вино.

— Нали? — каза Роман, — при това изобщо не е скъпо.

— Боже мой! — възкликна Мини. — Нямам търпение да кажа добрата новина на Лора-Луис.

— О, моля ви, недейте. Не казвайте на никого. Още е много рано — помоли Розмари.

— Тя е права — подкрепи я Роман. — Винаги има време за добрите вести.

— Какво ще кажете за малко сирене и солени бисквити? — попита Розмари.

— Не ставай, миличка — спря я Гай. — Аз ще ги донеса.

Тази нощ Розмари беше твърде развълнувана и радостна, за да заспи лесно. Вътре в нея, под ръцете й, положени внимателно върху корема, кротуваше яйчице, оплодени от мъничко семенце. И о, чудо! То щеше да порасне и да се превърже в Андрю или в Сюзан. (За името „Андрю“ беше категорична, а „Сюзан“ е беше съвсем сигурно — щяха да го обсъдят с Гай.) Как ли изглеждаше Андрю или Сюзан сега? Сигурно като главичка на топлийка. А, не, трябва да бе порасъл. Нали тя вече беше във втория месец? Наистина. Значи сигурно вече беше станал колкото попова лъжичка. Ще трябва да намери някаква таблица или книга, в която месец по месец да бъде описано какво точно се случва. Доктор Сейпърстайн щеше да я осветли по въпроса.

Чу се писък от пожарникарска кола. Гай се размърда и промърмори нещо, а зад стената проскърца леглото на Мини и Роман.

През следващите месеци щеше да има много неща, за които да се притеснява — пожари, падащи предмети, коли, изпуснати от водачите си — опасности, на които досега не беше обръщала внимание, но сега трябваше да се пази от тях. Сега, когато Андрю или Сюзан вече съществуваше и беше жив. (Да, жив!) Естествено, щеше да се откаже от цигарите, които пушеше съвсем нарядко. И трябваше да попита доктор Сейпърстайн за коктейлите.

Ах, защо вече не можеше да се моли! Колко хубаво би било да прегърне отново разпятието и да вярва, че Бог ще се вслуша в молитвите й. Щеше да го помоли предстоящите осем месеца да преминат гладко. Без шарки, моля, и без разни новооткрити лекарства, които вредят на плода. Само осем прекрасни месеца, Господи, пълни със слънце, мляко и богати на желязо храни.

Тя ненадейно си спомни за амулета, който носеше щастие, за топчицата с корени от танис. Колкото и глупаво да беше, прииска й се, не, изпита необходимост да я сложи на врата си. Измъкна се тихо от леглото, отиде на пръсти до тоалетката, извади я от тенекиената кутийка и разви обвивката от фолио. Миризмата й се бе променила — беше все така силна, но вече не я отвращаваше. Тя нахлузи верижката на врата си.

С топчето между гърдите си, тя се върна на пръсти в леглото. Придърпа одеялото, положи глава на възглавницата и затвори очи. Задиша дълбоко и скоро заспа с ръце, положени върху корема да закрилят плода.

Сега тя беше пълна с живот, чувстваше се полезна, радваше се, че съществува, най-после бе намерила себе си. Всъщност вършеше същите неща като преди — готвеше, чистеше, гладеше, оправяше леглото, пазаруваше, носеше прането в сутерена, посещаваше часовете по скулптура. Но вършеше всичко това с ведрото съзнание, че Андрю или Сюзън (или Мелинда) с всеки изминал ден расте в нея, оформя се и се подготвя за белия свят.

Доктор Сейпърстайн се оказа чудесен човек — висок, със силен слънчев загар, белокос и с гъсти бели мустаци. (Беше го виждала някъде, но не можеше да се сети къде. Може би в предаването „Оупън Енд“.) Въпреки модерно обзаведената чакалня, от чиито мраморни маси вееше хлад, докторът имаше малко старомоден вид и се държеше прямо.

— Моля ви, недейте да четете никакви книги — каза й той. — Всяка бременност е различна. Затова само ще се разтревожите, ако четете книги, в които пише как би трябвало да се чувствате през третата седмица или в третия месец. Не съществува бременност, която съвсем да прилича на описанията в книгите. Не бива да слушате и приятелките си. Техният опит много ще се различава от вашия и те ще бъдат твърдо убедени, че техните бременности са били нормални, докато вашата не е.