Айра Левин - Бебето на Розмари

— И единствената полза от нея е сегашното ви притеснение. Моля ви, щом се приберете, веднага да я изхвърлите.

— Непременно, обещавам ви.

— Болката ще утихне след два дни — каза той. — Ектопична бременност — промърмори той и недоволно поклати глава.

Но болките не преминаха. Ставаха все по-силни, като че ли нещо вътре в нея беше омотано в някаква жица и някой дърпаше тази жица и тя се впиваше все по-здраво и по-здраво. Болката продължаваше с часове и когато за няколко минути се уталожеше, то бе за да започне след малко с удвоена сила. Аспиринът почти не й помагаше, освен това тя се пазеше да не прекали с дозата. Когато най-сетне успяваше да заспи, сънуваше кошмари, в които се бореше с огромни паяци, които я бяха притиснали в ъгъла на банята, или пък се мъчеше да изкорени малък черен храст, пуснал корени насред килима във всекидневната. Когато се събуждаше, болката беше по-силна.

— Това се случва понякога — обясни доктор Сейпърстайн. — Сигурен съм, че ще престане всеки момент. Да не би да сте излъгали за възрастта си, Розмари. Такива проблеми обикновено имат по-възрастните жени с по-нееластични стави.

— Горкичката — съжали я Мини, когато й донесе напитката. — Не се притеснявай, скъпа. Една моя племенница от Толидо имаше точно същите болки, а също и две други мои познати. Ражданията им бяха изключително леки, а бебетата бяха съвсем здрави.

— Благодаря за успокоението — каза Розмари.

— Ама вие какво? — дръпна се обидено Мини. — Това е самата истина! Бога ми, кълна се, че е така, Розмари!

Лицето й стана изпито и бледо, с тъмни сенки под очите. Изглеждаше ужасно. Но Гай твърдеше обратното.

— Не разбирам за какво говориш? — успокояваше я той. — Изглеждаш чудесно. Виж, тази прическа наистина е ужасна. Право да ти кажа, миличка, това подстригване беше най-голямата грешка, която си правила през живота си.

След време болката стана постоянна, не й даваше мира нито за миг. Тя я търпеше и живееше с нея, като спеше само по няколко часа на нощ и пиеше по един аспирин, макар че доктор Сейпърстайн беше позволил два. Вече не излизаше с Джоан и Елиз, не ходеше на часовете по скулптура и на пазар. Поръчваше продуктите по телефона и по цял ден стоеше в къщи, заета да шие пердетата за детската стая или да чете „Упадъкът и разгромът на Римската империя“. Понякога се отбиваше Мини или Роман да си побъбрят и да проверят дали не се нуждае от нещо. Веднъж дойде Лора-Луис и донесе джинджифилов сладкиш с мед. Още не й бяха казали за бременността на Розмари.

— О, каква хубава прическа! Много ми харесва, Розмари — каза тя. — Много е модерна и ви придава чар.

Изненада се много като чу, че Розмари не се чувства добре.

Когато телевизионният сериал най-после бе завършен, Гай започна все по-често да се задържа в къщи. Престана да ходи при Доминик, преподавателя му по сценична реч, и вече не ходеше на прослушвания и на пробни снимки. Очакваха го за две доходоносни реклами — „Пал Мал“ и „Тексако“, а репетициите на „Не се ли познаваме отнякъде?“ щяха със сигурност да започнат в средата на януари. Той помагаше на Розмари в чистенето и после играеха на анаграми, като се обзалагаха по на един долар. Винаги той вдигаше телефона, а когато търсеха Розмари, отказваше под благовидни предлози.

Тя искаше да покани на вечеря за Деня на благодарността 8 8 Празник в памет на първите колонизатори в Масачузетс (последния четвъртък на ноември). — Б.пр. някои приятели, чиито роднини, подобно на техните, живееха далеч. Отказа се от намерението си заради непрекъсващата болка и тревогата си за съдбата на Андрю или Мелинда. Накрая решиха да отидат на вечеря у Роман и Мини.

Един следобед през декември, докато Гай работеше върху рекламата на „Пал Мал“, се обади Хъч.

— Тук съм, съвсем наблизо в центъра и взимам билети за Марсел Марсо 9 9 Класик на съвременната пантомима, посетил България през 1989 г. — Б.пр. — каза той. — Искате ли с Гай да дойдете с мен в петък вечер?

— Май че няма да стане, Хъч — отвърна Розмари. — Напоследък не се чувствам съвсем добре, пък и Гай трябва да направи две реклами до края на седмицата.

— Какво ти е?

— Всъщност, нищо сериозно. Просто не съм съвсем здрава.

— Мога ли да намина да те видя за малко?

— О, разбира се. Ще ми бъде много приятно.

Тя бързо нахлузи памучни панталони и вълнена фланела, сложи си червило и си среса косата. Болката се изостри, карайки я да замръзне за миг със затворени очи и стиснати зъби и после продължи с обичайната си сила. Розмари въздъхна с облекчение и продължи да се реши.