Айра Левин - Бебето на Розмари

На другия ден отиде до Брустър още в шест часа, обади му се и този път го намери.

— Здравей, мила — каза той. — Как се чувстваш?

— Чудесно, а ти?

— Добре съм, но ми липсваш.

— И ти много ми липсваш — каза тя усмихната. — Утре се прибирам.

— Това е чудесно — каза той. — Тук се случиха най-различни неща. Отложиха репетицията за януари.

— О, така ли?

— Не са намерили актриса за ролята на момиченцето. Това обаче ми дава други шансове. Ще участвам в пробни серии другия месец. Комедия от половинчасови серии за телевизията.

— И как стана така?

— Просто ми падна от небето, Роз. Изглежда наистина ще има успех. В Ей Би Си 6 6 Инициалите ABC на американска телевизионна компания. — Б.пр. одобриха идеята. Сериалът се казва „Гринуич вилидж“ и ще се снима там. Аз играя някакъв писател ексцентрик. Всъщност това е главната роля.

— Това е прекрасно, Гай!

— Според Алън, изведнъж съм постигнал голям успех.

— Чудесно!

— Виж какво, сега трябва да се обръсна и да взема душ. Алън ще ме води на някаква прожекция, на която щял да присъства Стенли Кубрик. Кога точно ще се прибереш?

— Към обяд, може и по-рано.

— Ще те чакам. Обичам те.

— И аз те обичам!

После Розмари позвъни и на Хъч, но той беше излязъл. Тя остави съобщение на телефонния секретар, че ще върне колата на другия ден след обяд.

На следващата сутрин почисти къщата, затвори всички прозорци и я заключи. После потегли с колата към града. По пътя се натъкна на задръстване заради някаква катастрофа и чак към един часа паркира колата близо до автобусната спирка пред Брамфорд. Извади от багажника малкия си куфар и забърза към къщи.

Човекът, обслужващ асансьора не беше видял Гай да излиза, но каза, че имал почивка от единайсет и петнайсет до дванайсет часа.

Гай обаче си беше у дома. Беше пуснал някаква плоча със симфонична музика. Тя отвори уста да го повика, когато той се появи откъм спалнята с току-що огладена риза и вратовръзка, понесъл празна чаша от кафе към кухнята.

Целувката им беше нежна и дълга.

— Добре ли прекара? — попита той.

— Ужасно. Отвратително. Толкова ми липсваше.

— Иначе как си?

— Добре. Как беше Стенли Кубрик?

— Изобщо не дойде, мръсникът.

Пак се целунаха.

Тя внесе куфара си в спалнята и го отвори на леглото. Той донесе две чаши кафе от кухнята, подаде й едната и седна на столчето пред тоалетката, докато тя разопаковаше багажа. Тя му разказа за оранжево-жълтата гора и за тихите нощи. Той й разправи подробно за „Гринуич вилидж“, каза й кои актьори участват, кой е продуцентът, сценаристите и режисьорът.

— Наистина ли се чувстваш добре? — запита той, докато тя закопчаваше празния куфар.

Тя го погледна без да разбира.

— Цикълът ти — уточни той. — Трябваше да започне във вторник.

— Така ли?

Той кимна.

— Нищо, закъснява само два дни — каза тя сухо, като че ли сърцето й не препускаше като лудо. — Може и да е от смяната на климата, от храната и водата там.

— Преди никога не е закъснявал — възрази той.

— Може би ще дойде тази вечер. Или утре.

— Искаш ли да се хванем на бас?

— Добре.

— На четвърт долар.

— Окей.

— Ще загубиш, Роз.

— О, млъквай. Караш ме цяла да треперя. Това са само два дни. Сигурно ще дойде довечера.

Не дойде нито същата вечер, нито на следващия ден. И на по-следващия. Розмари се движеше внимателно, пристъпваше леко, за да не изпусне онова, което може би се беше вкопчило вътре в нея.

Да поговори с Гай? Не, това можеше да почака. Всичко можеше да почака.

Тя чистеше, пазаруваше, готвеше и дишаше внимателно. Един ден при нея се отби Лора-Луис да я агитира да гласува за Бъкли. Розмари й обеща, за да се отърве от нея.

— Дай си ми четвъртинката — каза й Гай.

— Млъкни — сопна се тя и го тупна по рамото с опакото на ръката.

Запази си час при един гинеколог и отиде в кабинета му в четвъртък, на двайсет и осми октомври. Казваше се доктор Хил. Беше й го препоръчала една нейна приятелка, Елиз Дънстан, която беше родила две деца с негова помощ и сляпо вярваше в него. Кабинетът му се намираше на Западна Седемдесет и втора улица.

Оказа се по-млад, отколкото Розмари очакваше — може би на възрастта на Гай или дори по-млад. Заприлича й малко на един лекар, доктор Килдеър, герой от телевизионен сериал. Хареса го. Задаваше въпросите си бавно и с внимание, прегледа я и я изпрати в една лаборатория на Шестдесета улица, където една сестра й взе кръвна проба.