Айра Левин - Бебето на Розмари

— О, не, Хъч. Не ми е удобно.

— Моля ти се — настоя Хъч. — Само я местя ту от едната, ту от другата страна на улицата. Моля те. Ще ми спестиш ненужни грижи.

— Е, добре — усмихна се Розмари. — Ще ти направя услуга и ще взема колата ти.

Хъч й даде ключовете от колата и от къщата, нарисува й как да стигне дотам и й обясни как да борави с водната помпа, как да включи хладилника и как да действа, ако се случи нещо непредвидено. После си сложи обувки и сако и я изпрати до колата, стар светлосин олдсмобил.

— Документите на колата са в жабката — каза той. — Моля те, не се притеснявай и стой там колкото поискаш. Нямам намерение да използвам скоро нито колата, нито къщата.

— Сигурна съм, че няма да остана повече от седмица — каза Розмари. — Може би Гай няма да иска да остана дори и толкова.

Когато тя седна в колата, той се наведе към прозореца и каза:

— Мога да ти дам колкото поискаш добри съвети, но обещах да си гледам собствената работа, дори ако трябва да пукна заради това.

— Благодаря ти — каза Розмари и го целуна. — За това, за другите неща, изобщо за всичко.

Тя замина в събота сутринта на шестнайсети октомври и прекара в къщата пет дни. През първите два изобщо не се сети за Гай — достойно отмъщение за лекотата, с която той прие заминаването й. Наистина ли имаше вид на човек, който се нуждае от почивка? Добре тогава, тя ще си я позволи, ще замине за дълго и изобщо няма да мисли за него. Правеше си разходки из гората, обагрена в ослепително жълто и оранжево, лягаше си рано и ставаше късно, четеше „Полетът на сокола“ от Дафни дю Морие и си готвеше обилни обеди и вечери на газов котлон. Без изобщо да се сети за него.

На третия ден, обаче, започна да мисли за него. Той беше суетен, егоцентричен, повърхностен и неискрен. Беше се оженил за нея, за да има публика, а не съпруга. (Малката мис току-що пристигнала от Омаха, каква глупачка беше само! „О, аз познавам много актьори. Живея тук вече повече от година“. И само дето не бе заприпкала из студиото с вестника му между зъбите.) Ще му даде една година време да се оправи и да стане добър съпруг. Ако това не стане, ще го зареже без каквито и да било религиозни скрупули. А през това време ще се върне на предишната си работа и ще си възвърне самочувствието и независимостта, от които едно време толкова искаше да се отърве. Ще бъде силна и горда, готова да си отиде ако той не успее да отговори на изискванията й.

Прекалено многото и тежка храна — консерви с говежда яхния и чили кон карне 5 5 Мексиканско ястие от месо, фасул, лук и ситно нарязани чушки. — Б.пр. — започна да не й понася. На третия ден леко й се повдигаше и затова яде само супа и сухи бисквити.

На четвъртия ден още като се събуди усети, че той много й липсва и се разплака. Какво правеше тук сама в тази студена и запусната къща? Какво толкова ужасно беше сторил Гай? Беше се напил и я беше любил, без да попита дали може. Ама и това беше едно непростимо престъпление, няма що. В момента той се изправяше пред най-голямото предизвикателство в кариерата си, а тя, вместо да е при него да му помага, да му подава репликите и да го окуражава, се беше свряла някъде на края на света, ядеше храна, от която й прилошаваше и не вършеше нищо друго, освен да се самосъжалява. Вярно, че е суетен и егоцентричен, но нали все пак е актьор? Сигурно и Лорънс Оливие е суетен и егоцентричен. Да, случваше се и да послъгва от време на време. Но не беше ли точно това, което я бе привлякло у него и още я привличаше — свободата и безгрижието му, така различни от нейната затвореност и пуританско възпитание?

Тя отиде с колата до Брустър да му се обади по телефона. Обади се една от секретарките в студията, по-любезната:

— О, здравей, миличка! Върна ли се вече от провинцията? Гай го няма, скъпа. Може ли той да ти се обади? Не? Значи ти пак ще му се обадиш в пет. Добре, ще предам. Времето е чудесно, тъкмо за почивка. Добре ли се чувстваш там? Радвам се.

В пет часа още го нямаше и не бяха му предали съобщението й. Тя вечеря в един малък ресторант и отиде на кино в единствения кинотеатър в градчето. В девет часа пак го нямаше, а гласът, който чу насреща беше непознат и механично й предаде, че трябвало да го потърси преди осем на другата сутрин или след шест вечерта.

На следващия ден тя стигна до някаква по-разумна и реалистична преценка на положението. Явно, че и двамата грешаха. Той, защото беше небрежен и погълнат в себе си, а тя, защото не бе успяла да изрази и да му обясни недоволството си. Едва ли можеше да се очаква от него да се промени, докато тя не му покаже, че се нуждае от подобна промяна. Тя просто трябваше да обясни… или не, и двамата трябваше да поговорят откровено, защото може би и той таеше някакво недоволство, за което пък тя не подозираше. Нещата не можеше да не се оправят. Подобно на много други душевни терзания, и това беше предизвикано от мълчание и липсата на честен и открит разговор.