Айра Левин - Бебето на Розмари

— Да, може би е по-добре — съгласи се Розмари.

— Не е изключено да съм се заразила от бяс.

Тя наблюдаваше с интерес как двама стажант-лекари с бели престилки привързаха краката, а после и ръцете й към четирите стълба на леглото.

— Ако музиката ви притеснява — каза Джаки, — само ми кажете, и аз ще наредя да я спрат.

— О, не — възпротиви се Розмари. — Моля ви не сменяйте програмата заради мен. Изобщо не ми пречи, наистина.

— Опитайте се да поспите — каза Джаки със сърдечна усмивка. — Ние ще ви чакаме на палубата. — После тя се оттегли, а сатенената й рокля шумолеше около краката й.

Розмари поспа малко, а после влезе Гай и започна да я люби. Галеше я с две ръце — дълго и възбуждащо докосване, което започваше от завързаните й китки, плъзна се надолу по ръцете, гърдите и слабините й и накрая чувствено помилва краката й. Галеше я по този начин отново и отново. Ръцете му бяха горещи и с остри нокти. Когато тя усети, че не може да се въздържи, той плъзна ръка под таза й, повдигна го и с необикновена сила пъхна вътре твърдия си член. Той беше по-голям от всякога и макар да й причиняваше болка, на нея й се стори чудесен. Гай се отпусна върху нея, плъзна другата си ръка зад гърба й, а широкият му гръден кош почти премаза гърдите й. (Тъй като това очевидно беше маскен бал, той беше облечен в костюм, чиято повърхност напомняше груба необработена кожа.) По животински грубо и ритмично той вкарваше необичайно големия си член. Тя отвори очи и погледът й срещна очи, жълти като разпалени пещи, замириса й на сяра и корени от танис, усети влажно дихание по устните си, чу сладострастни стенания и тежкото дишане на хората, които ги гледаха.

„Това не е сън“ помисли си тя, „Това е самата истина. Случва се в действителност.“ В очите й се появи страх, тя се опита да протестира, но нещо покри лицето й и тя усети сладникава упоителна миризма. Огромният член се движеше в нея, а грапавото тяло се блъскаше срещу нейното пак, и пак, и пак.

Влезе папата с куфар в ръка и преметнато през лакътя сако.

— Джаки ми каза, че ви е ухапала мишка — каза той.

— Да — отвърна Розмари. — Затова не успях да дойда да ви видя.

Говореше тихо, с отпаднал глас, за да не би папата да разбере, че току-що е имала оргазъм.

— Няма нищо — успокои я той. — Ние не бихме искали да рискувате здравето си.

— Опростена ли съм, отче? — запита тя.

— Напълно — каза той. После протегна ръка, за да може тя да целуне пръстена му. На мястото на камъка имаше сребърна филигранна топчица, по-малка от два сантиметра в диаметър. Вътре в нея Розмари позна една миниатюрна Ана Мария Албергети, която седеше в очакване.

Розмари целуна топчицата и папата излезе забързан от залата, за да хване самолета си.

— Хей, минава девет часът — каза Гай и я побутна по рамото. Тя отблъсна ръката му и се обърна по корем.

— Само пет минутки — каза тя, заровила лице във възглавницата.

— Не — каза той и лекичко я дръпна за косата.

— В десет трябва да бъда у Доминик.

— Закусѝ навън.

— Как не! — възкликна той и я шляпна по дупето през одеялото.

Сега вече си припомни всичко: сънищата, напитките, шоколадовия мус на Мини, папата и онзи ужасен момент, когато реши, че това не е сън. Тя пак се обърна по гръб, подпря се на ръце и погледна към Гай. Той палеше цигара, беше подпухнал от сън и леко брадясал. Беше по пижама, а тя беше гола.

— Колко е часът? — попита тя.

— Девет и десет.

— В колко си легнах? — каза тя и седна на леглото.

— Към осем и половина — отвърна той. — Но не си легна, миличка. Ти просто падна като посечена. Отсега нататък ще пиеш или коктейли, или вино, но не и двете.

— Ако знаеш какво сънувах — простена тя, като затвори очи и разтри челото си. — Президента Кенеди, Папата, Мини и Роман… — Тя отвори очи и видя драскотини по лявата си гръд. Две успоредни тънки червени ивици, които стигаха до зърното. Бедрата също я боляха. Тя отметна одеялото и видя още драскотини, може би десетина, по цялото си тяло.

— Не ми се карай — каза Гай. — Вече ги изпилих.

— И той й показа изрязаните си изпилени нокти.

Розмари го гледаше изумено.

— Не исках да пропусна нощта за бебето — обясни той.

— Искаш да кажеш…

— Имах няколко нащърбени нокътя.

— И без аз да усещам нищо?

Той кимна и се ухили.

— Беше някак приятно — обясни той. — Чувствах се като някакъв некрофил.

Тя извърна поглед и дръпна одеялото да скрие бедрата си.

— Сънувах, че някой ме… изнасилва — каза тя. — Не знам кой. Не беше човешко същество.