Айра Левин - Бебето на Розмари

— И да поздравиш всички от мен, чу ли? И кажи на Брайън да ми отговори на писмото.

— Добре. Розмари…

— Какво има?

— Още се притеснявам. Стой си вкъщи довечера, обещаваш ли?

— И без това имаме такова намерение — каза Розмари, като хвърли поглед към още неподредената маса.

— Добре — каза Маргарет. — И се пази.

— Ще се пазя — обеща Розмари. — И ти също, Маргарет.

— Добре. Дочуване.

— Дочуване.

Тя отново се зае да подрежда масата с чувството на лека тъга и носталгия по Маргарет и Брайън, по роднините, по Омаха и онези отдавнашни дни, които никога нямаше да се върнат.

След като подреди масата, тя се изкъпа, напудри тялото си и си сложи парфюм. После гримира устните и очите си, направи си косата и облече виненочервената копринена пижама, подарък от Гай за миналата Коледа.

Той се прибра късно, след шест часа.

— Мммм — доволно изсумтя той и я целуна.

— Иде ми да те схрускам. Ще сядаме ли… По дяволите!

— Какво има?

— Забравих сладкиша.

Беше й казал да не приготвя десерт и обеща да донесе от сладкарница „Хорн енд Хардърт“ най-любимия си десерт, сладкиш с тиква.

— Иде ми да се ритна отзад — тюхкаше се той. — Минах покрай две такива сладкарници, не една, а две.

— Няма нищо — каза Розмари. — Ще ядем плодове със сирене. Това е най-хубавият десерт.

— Не. Най-хубавият десерт е сладкишът с тиква на „Хорн енд Хардърт“. Той влезе в банята да се измие, а тя пъхна във фурната тавичката с пълнени гъби и подправи салатата.

След няколко минути Гай се появи на кухненската врата като закопчаваше най-горното копче на синята си кадифена риза. Очите му блестяха и беше малко напрегнат. Така изглеждаше, когато за пръв път щяха да спят заедно и той знаеше, че това ще се случи. Розмари бе щастлива да го види в такова състояние.

— Твоят приятел папата днес обърка цялото движение — каза той.

— Успя ли да го видиш по телевизията? — попита тя. — Бяха направили фантастично предаване.

— Гледах една малка част у Алън — отвърна той. — Чашите във фризера ли са?

— Да. Речта му в ООН беше чудесна. Каза им „Никога вече война“.

— Дрън-дрън. Тия гъби изглеждат фантастично.

Седнаха във всекидневната на пълнени гъби и коктейли „Гибсън“ 3 3 Сухо мартини с коктейлни лукчета. — Б.пр. . Гай пъхна в камината смачкани вестници, подпалки и две парчета въглища.

— Сега да видим какво ще стане — промърмори той и запали вестниците с клечка кибрит. Пламъкът се изви високо и обхвана подпалките. От камината се заизвива черен дим над рамката и тръгна към тавана. „Олеле!“ извика Гай и започна слепешком да опипва вътрешността на камината. „Отиде новата боя!“ тюхкаше се Розмари. Накрая той успя да отвори комина на камината, пусна климатичната инсталация докрай и димът се разсея.

— Сигурен съм, че никой, ама абсолютно никой не е запалил камината си тази вечер — каза Гай.

Розмари коленичи с чаша в ръка и се загледа в съскащите, обхванати от пламъци въглища.

— Не е ли прекрасно? Иска ми се тази зима да е най-студената от сто години насам.

Гай пусна плоча на Ела Фицджералд с песни на Кол Портър.

Почти бяха преполовили филето, когато се позвъни на входната врата.

— Майната му! — изруга Гай, отметна салфетката и стана да отвори. Розмари напрегнато се заслуша.

Вратата се отвори и тя чу гласа на Мини „Здравей, Гай!“ и после нещо, което Розмари не успя да чуе. „О, не“ помисли си тя. „Не я пускай вътре, Гай. Не сега, не и тази вечер“. После чу гласа на Гай и отново този на Мини: „… в повече. Няма да можем да се справим двамата“. После пак Гай и пак Мини. Розмари въздъхна с облекчение. Изглежда тя нямаше намерение да влиза, слава Богу.

Чу затварянето на вратата и окачването на веригата (Добър знак!) и пускането на резето (Още по-добър знак!). Розмари изчака малко и Гай се появи на вратата с доволна усмивка, като криеше нещо зад гърба си.

— Кой казва, че не съществувала телепатия? — каза той и протегна напред ръце, във всяка от които държеше по една чашка. — Все пак мадам и мосю ще получат по нещичко за десерт. — Той постави едната чашка до винената чаша на Розмари, а другата — до своята. — Mousse au chocolat — обяви той — или шоколадова мишка 4 4 Мини произнася mousse (фр.) — мус, като mouse (англ.) — мишка. — Б.пр. , както му вика Мини. Разбира се, при нейните кулинарни способности вътре може наистина да има мишка, така че яж внимателно.

— Но това е чудесно — засмя се Розмари. — Аз смятах да приготвя точно такъв десерт.