Айра Левин - Бебето на Розмари

— Какви са тия неща там? — запита мисис Кастивът. — Калъфи за табуретки ли?

— Възглавнички за еркерния прозорец — отвърна Розмари и си каза „О, няма как, ще трябва“. Тя си взе ръкоделието и седна при тях.

— Просто невероятно сте променили апартамента, Розмари — похвали я Лора-Луис.

— О, преди да съм забравила — каза мисис Кастивът. — Това е за вас. От Роман и от мен. — Тя пъхна в ръката на Розмари малко пакетче, опаковано с розова тънка хартия. В него имаше нещо твърдо.

— За мен ли? — попита Розмари. — Не разбирам.

— Просто един малък подарък, нищо особено — каза мисис Кастивът, без да обръща внимание на изненадата й. — По случай идването ви в Брамфорд.

— Но, моля ви, нямаше нужда… — Розмари разгърна розовото пакетче. Личеше си, че опаковката бе използвана повторно. Вътре тя намери сребърната филигранна топчица — амулетът на Теди, заедно с верижката. Миризмата, идеща от нея, накара Розмари да извърне глава.

— Наистина е много стара — обясни мисис Кастивът. — На повече от триста години.

— Очарователна е — каза Розмари, като разглеждаше топчицата и се чудеше дали да каже, че Тери й я беше показала. Моментът да стори това отмина.

— Това зеленото вътре се нарича корен от танис — каза мисис Кастивът. — Носи щастие.

„Не и на Тери“ помисли си Розмари, а на глас рече — Прекрасна е, но не мога да приема…

— Вече го сторихте — прекъсна я мисис Кастивът, която замрежваше един кафяв чорап и не поглеждаше към Розмари. — Сложете си го.

— Ще свикнете с миризмата преди да се усетите — успокои я Лора-Луис.

— Хайде, сложете го — настоя мисис Кастивът.

— Благодаря ви — каза Розмари и несигурно нахлузи верижката през глава и пусна топчето в деколтето на роклята си. То се плъзна между гърдите й отначало студено и дразнещо. „Ще го сваля, когато си тръгнат“ реши тя.

— Един наш приятел изработи верижката на ръка — каза Лора-Луис. — Той е пенсиониран зъболекар и хобито му е да прави бижута от сребро и злато. Ще се запознаете с него у Мини и Роман някоя… в някоя от близките вечери. Сигурна съм, защото те често посрещат гости. Вероятно ще се запознаете с всичките им приятели, с всичките ни приятели.

Розмари вдигна очи от ръкоделието си и видя, че Лора-Луис се бе изчервила от смущение и затова бе изрекла последните си думи някак забързано. Мини беше заета с кърпенето и нищо не бе забелязала. Лора-Луис се усмихна и Розмари се усмихна в отговор.

— Сама ли шиете дрехите си? — попита я Лора-Луис.

— Не — отвърна Розмари, доволна от смяната на темата. — От време на време се опитвам, но все нещо не е както трябва.

Всъщност вечерта премина доста приятно. Мини разказа няколко забавни истории от детството си в Оклахома, а Лора-Луис даде на Розмари няколко полезни съвета относно ръкоделието й и разгорещено обясни как Бъкли, кандидатът за кмет на консерваторите, щял да спечели предстоящите избори въпреки значително по-добрите шансове на другата страна.

Гай се прибра в единайсет и бе необичайно тих и необщителен. Той поздрави всички, наведе се и целуна Розмари по бузата.

— Единайсет! — възкликна Мини. — Кога стана! Хайде, Лора-Луис.

— Елате ми на гости, Розмари — покани я Лора-Луис. — У дома съм по всяко време. Живея в 12Е .

Двете жени прибраха ръкоделията си и бързо си тръгнаха.

— И тази вечер ли ти беше интересно като вчера? — запита Розмари.

— Да — отвърна той. — А ти добре ли прекара?

— Поносимо. Свърших и малко работа.

— Виждам, харесва ми.

— Освен това получих подарък — и тя му показа амулета. — Беше на Тери. Подарък от тях. Тя ми го показа. Сигурно са им го върнали… от полицията.

— Може би тогава изобщо не е бил на врата й — усъмни се Гай.

— Сигурна съм, че е бил. Тя толкова се гордееше с него… все едно, че е първият и единствен подарък в живота й — Розмари свали амулета от врата си, задържа го на дланта си, полюшваше го и го разглеждаше.

— Няма ли да го носиш? — попита Гай.

— Мирише ми — обясни тя. — В топчето има нещо, което се нарича корени от танис. — Тя протегна ръка към Гай. — От прословутата зимна градина.

Гай го подуши и сви рамене.

— Не е толкова лошо — каза той.

Розмари отиде в спалнята, отвори едно чекмедже на тоалетката, където държеше ламаринена кутийка от чай, пълна с разни джунджурии.

— Някой да иска танис? — запита тя, загледана в отражението си в огледалото. После постави амулета в кутийката, затвори я и затвори чекмеджето.

— Щом си го приела, би трябвало да го носиш — каза Гай от коридора.