Айра Левин - Бебето на Розмари

— А защо са свалили картините? — запита Розмари, като си сваляше чорапите.

— Какво искаш да кажеш?

— Картините у тях. Свалили са ги. Във всекидневната и в коридора, който води към банята. Има кукички на стената и по-светли места. А онази картина, която висеше над камината, явно не виси постоянно там. От двете й страни имаше по два пръста по-светли ивици.

— Не съм забелязал — каза Гай.

— А защо държат всичките тези картотеки и документи във всекидневната? — запита тя.

— Той ми обясни защо — каза Гай, докато си събличаше ризата. — Той пише специализирани статии за филателисти. Публикуват го по цял свят. Затова получават толкова много писма от чужбина.

— И все пак защо са във всекидневната? — чудеше се Розмари. — Имат още три или четири стаи и всичките врати бяха затворени. Защо не използват някои от тях?

Гай се приближи към нея с ризата в ръка и натисна нослето й с пръст.

— Ставаш по-любопитна даже и от Мини — каза той, изпрати й въздушна целувка и тръгна към банята.

Десетина минути по-късно Розмари беше в кухнята да сложи вода за кафе, когато усети да я прорязва остра болка, сигнал че на следния ден започва менструацията й. Тя облегна ръка на гърба на печката, в очакване болката да премине. После извади салфетка и кутийката с кафе и я обзе чувство на разочарование и самота.

Беше двайсет и четири годишна, а желаеха да имат три деца с разлика от две години между тях. Но Гай „още не беше готов“. И сигурно никога нямаше да се чувства готов, опасяваше се тя, или поне докато не стане поне толкова велик, колкото Марлон Брандо и Ричард Бъртън, всети заедно. Той просто не си даваше сметка за хубавата си външност и за таланта си, не вярваше в стопроцентовия си успех. Затова Розмари бе решила да забременее „по невнимание“. От хапчетата я болеше глава, а презервативите я отвращаваха. Според Гай тя подсъзнателно все още бе в плен на католически предразсъдъци и макар тя да протестираше, той бе убеден в това. Затова той старателно следеше календара и избягваше „опасните дни“, а тя казваше „Не, миличък, днес е безопасно. Сигурна съм.“

И този месец за пореден път той бе спечелил, а тя беше загубила в недостойното съперничество, в което той дори не съзнаваше, че участва. „По дяволите!“ каза тя и силно блъсна кутията с кафето върху печката. От стаята с телевизора Гай извика:

— Какво стана?

— Ударих си лакътя — извика тя в отговор.

Сега поне причината за лошото й настроение през цялата вечер беше ясна. И все пак, по дяволите! Ако живееха заедно и не бяха женени, досега петдесет пъти да е забременяла!

На другата вечер след вечеря Гай отиде у семейство Кастивът. Розмари почисти и подреди кухнята и тъкмо се чудеше дали да шие възглавничките за сядане на еркерния прозорец или да легне да чете „Момчето в обетованата земя“, когато на входната врата се позвъни. Беше мисис Кастивът, а заедно с нея и още една жена, ниска, закръглена и усмихната, която носеше на ревера на зелената си рокля предизборна значка на кандидата за кмет Бъкли.

— Здравейте, миличка! Нали не ви притесняваме? — каза мисис Кастивът, щом Розмари отвори вратата. — Това е Лора-Луис Макбърни, моя близка приятелка, живее на дванайсетия етаж. Лора-Луис, това е съпругата на Гай, Розмари.

— Здравейте, Розмари. Добре дошли в Брамфорд!

— Лора-Луис току-що се запозна с Гай у нас и поиска да се запознае и с теб и затова се отбихме. Гай каза, че си тук и не си заета с нещо важно. Може ли да влезем?

Розмари безропотно ги покани във всекидневната.

— О, вие имате нови столове — каза мисис Кастивът. — Колко са красиви!

— Донесоха ги днес сутринта — каза Розмари.

— Добре ли сте, скъпа? Изглеждате уморена.

— Добре съм — отвърна усмихнато Розмари. — Днес е първият ден от цикъла ми.

— И вие сте на крак? — изненадано каза Лора-Луис и седна. — Когато на мен ми беше първи ден, толкова ме болеше, че не можех нито да се движа, нито да ям, нито нищо. Дан трябваше да ме пои с джин със сламка, за да успокои болката, а по онова време ние бяхме стопроцентови въздържатели, ако не се броят тези случаи.

— Днешните млади момичета по-лесно издържат болестите на крак, в сравнение с нас — обясни мисис Кастивът и също седна. — Сега те са по-здрави, отколкото бяхме ние и това се дължи на витамините и на по-доброто медицинско обслужване.

И двете жени бяха донесли еднакви зелени кошнички за шев и Розмари с изненада видя как ги отвориха и Лора-Луис извади плетка, а мисис Кастивът извади дрехи за кърпене и се приготвиха да прекарат вечерта в ръкоделие и разговори.