Айра Левин - Бебето на Розмари

— А вие от къде сте? — полюбопитства мисис Кастивът, като оправяше диплите по деколтето на роклята си.

— Аз съм от Омаха — отвърна Розмари — а Гай е от Балтимор.

— Хубав град е Омаха — каза мистър Кастивът. — Балтимор също.

— По работа ли сте пътували? — запита го Розмари.

— И по работа, и за удоволствие — отговори той.

— Сега съм на седемдесет и девет години и непрекъснато съм пътувал насам-натам, откакто навърших десет години. Който и град да се сетите, стопроцентово съм бил там.

— А всъщност с какво се занимавахте? — попита Гай.

— Ами почти с всичко — отговори мистър Кастивът. — Търгувал съм с вълна, захар, играчки, резервни части, петрол, правех и морски застраховки…

От кухнята се чу някакъв звънец.

— Филето е готово — каза мисис Кастивът и се изправи с чаша в ръка. — Няма нужда да бързате с напитките. Вземете си ги на масата. Роман, да не забравиш хапчето.

— Ще я прекратят на трети септември — каза мистър Кастивът. — В деня преди пристигането на папата. Не може папата да посети град, в който пресата стачкува.

— По телевизията чух, че щял да отложи визитата, докато стачката не бъде прекратена — добави мисис Кастивът.

— Ами естествено, — усмихна се Гай — това си е шоу бизнес.

Мистър и мисис Кастивът се разсмяха, а с тях и Гай. Розмари само се усмихна и започна да реже филето си. То беше прекалено препечено и сухо, а гарнитурата беше грах и пюре от картофи, полети с някакъв прекалено брашнен сос.

— Ама си е точно така! — каза мистър Кастивът през смях. — Какво друго, ако не шоу бизнес!

— Имаме пълно основание да го наречем така — каза Гай.

— Одеждите, ритуалите — продължи мистър Кастивът. — И това се отнася за всяка религия, не само за католицизма. Зрелища за невежите.

— Мисля, че обиждаме Розмари — обади се мисис Кастивът.

— О, не, няма такова нещо — каза Розмари.

— Да не би да сте вярваща, скъпа? — запита мистър Кастивът.

— Така ме възпитаваха у дома — отвърна Розмари, — но сега съм агностичка. Не съм се обидила. Наистина.

— А вие, Гай? — попита мистър Кастивът. — И вие ли сте агностик?

— Предполагам, че така може да се каже — отвърна Гай. — И не разбирам как може човек да вярва в нещо, след като няма безусловни доказателства, нали?

— Наистина няма — съгласи се мистър Кастивът.

— Одеве изглеждахте смутена, когато се смеехме на шегичката на Гай за папата — каза мисис Кастивът, като гледаше внимателно Розмари.

— Все пак това е папата — обясни Розмари. — Предполагам, че съм била научена да го уважавам и все още изпитвам същото, макар и да не го смятам вече за свят човек.

— Ако не вярвате, че е свят — каза мистър Кастивът, — то не би трябвало да питаете и най-малко уважение към него, защото той мами хората и се преструва на свят.

— Добре го казахте — каза Гай.

— Само като си помисля колко пари отиват за одежди и скъпоценности — каза мисис Кастивът.

Добра представа за лицемерието, скрито зад официалната религия — каза мистър Кастивът — беше дадена в „Лутер“. Не играхте ли вие в главната роля, Гай?

— Аз ли? Не — отвърна Гай.

— Не бяхте ли дубльорът на Албърт Фини? — попита мистър Кастивът.

— Не — отвърна Гай. — Дубльор му беше онзи, дето играеше Уейнанд. Аз участвах в две второстепенни роли.

— Странно — каза мистър Кастивът. — А аз бях убеден, че вие сте негов дубльор. Спомням си, че ме порази един ваш жест и специално погледнах в програмата, за да разбера името ви. Мога да се закълна, че в програмата вие фигурирахте като дубльор на Фини.

— Кой жест имате предвид? — запита Гай.

— Не съм съвсем сигурен. Правехте някакво движение с…

— Правех едно нещо с ръце, когато Лутер имаше пристъп — нещо като неволно повдигане на ръцете…

— Точно така — каза мистър Кастивът. — Именно това имах предвид. В него имаше необикновена достоверност. За разлика, ако мога така да се изразя, от всичко, което правеше мистър Фини.

— О, моля ви — запротестира Гай.

— Мисля, че той доста преиграваше — продължи мистър Кастивът. — Много бих искал да видя какво бихте постигнали вие в тази роля.

— Значи ставате двама — засмя се Гай и с блеснали очи погледна Розмари. Тя също му се усмихна, доволна от факта, че той е доволен. Нямаше да има укори от негова страна, че са си пропилели вечерта в приказки с „Тревожните мама и татко“. А, не — „грижовните“.

— Баща ми беше театрален режисьор — каза мистър Кастивът. — Затова като млад общувах с хора като мисис Фиске и Форбс-Робъртсън, Отис Скинър и Моджеска. По тази причина съм склонен да търся у актьорите нещо повече от обикновения професионализъм. Вие притежавате едно много интересно вътрешно качество, Гай. То проличава и в работата ви в телевизията и ще ви помогне да стигнете далеч. При условие, разбира се, че успеете да направите онзи първи „пробив“, от който се нуждаят и най-великите актьори, поне в известна степен. Сега готвите ли се за някакво представление?