Айра Левин - Бебето на Розмари

— Не — отвърна Розмари.

— О, колко стилно! — възкликна мисис Кастивът, хвърляйки поглед към кухнята. — Харесва ми как сте окачили тигана на стената. И много интересно сте разположили масата.

— Видях го в едно списание.

— И бояджиите са си свършили добре работата — продължи мисис Кастивът, като опипваше преценяващо касата на вратата. — Управата на къщата ли ги наема? Сигурно сте били много щедри с бояджиите. У нас не се представиха толкова добре.

— Просто дадохме по пет долара на всеки — обясни Розмари.

— О, само толкова ли? — мисис Кастивът се обърна и надникна в бъдещата детска стая. — Ах, колко хубаво! Тук ли гледате телевизия?

— Това е само временно — каза Розмари. — Или поне се надявам да е така. Това ще бъде детската стая.

— Бременна ли сте? — погледна я мисис Кастивът.

— Не още — отвърна Розмари. — Но се надявам да стане, щом се настаним.

— Това е чудесно — каза мисис Кастивът. — Вие сте млада и здрава и трябва да имате много деца.

— Искаме три — каза Розмари. — Искате ли да разгледате и другите стаи?

— С удоволствие — каза мисис Кастивът. — Любопитна съм да видя как сте го променили. Преди идвах тук почти всеки ден. Жената, която живееше тук преди вас, беше моя близка приятелка.

— Зная — каза Розмари, като мина покрай мисис Кастивът, за да й показва пътя. — Тери ми каза.

— О, така ли — изненадано каза мисис Кастивът, докато я следваше. — Изглежда вие двете сте водили дълги разговори долу в пералното помещение.

— Само един — отвърна Розмари.

Мисис Кастивът беше смаяна, когато видя всекидневната.

— Боже мой! — възкликна тя. — Просто не мога да я позная! Толкова светло е станало тук! Ах, и столът! Много е красив.

— Пристигна едва в петък — каза Розмари.

— И колко платихте за такъв хубав стол?

— Не съм сигурна — смутено отвърна Розмари. — Мисля, че беше около двеста долара.

— Нали нямате нищо против, че така ви разпитвам? — каза мисис Кастивът и посочи носа си. — Затова носът ми е толкова голям, защото си го пъхам навсякъде.

Розмари се засмя и отвърна.

— Не, не се безпокойте. Нямам нищо против.

Мисис Кастивът разгледа внимателно всекидневната, спалнята и банята и я разпита за колко синът на мисис Гардиния им е продал килима и тоалетката, откъде са купили нощните лампи, на колко години е Розмари и дали електрическите четки за зъби наистина са по-добри от обикновените. Розмари усети, че тази непресторена и пряма жена започва да й харесва с гръмкия си глас и нетактичните си въпроси. Предложи й кафе и сладкиш.

— С какво се занимава мъжът ви? — запита мисис Кастивът, седнала на кухненската маса, докато небрежно преглеждаше етикетите с цените на консервите със супа и стриди. Розмари й каза и постави пред нея салфетка.

— Знаех си! — възкликна мисис Кастивът. — Вчера казах на Роман: „Толкова е хубав! Бас държа, че играе в киното!“ Нали знаете, че още трима или четирима колеги на мъжа ви живеят в тази къща? В кои филми е участвал?

— Той не играе в киното — отвърна Розмари. — Играл е в две пиеси „Лутер“ и „Никой не обича албатроса“. Освен това работи за телевизията и радиото.

Изпиха кафето си в кухнята, защото мисис Кастивът не позволи на Розмари да разнася приборите до всекидневната само заради нея.

— Слушайте, Розмари, — каза тя, като си хапваше от сладкиша. — У дома съм сложила да се размразява парче говеждо филе, дебело пет сантиметра. Половината от него ще отиде на вятъра, защото само ние двамата с Роман няма да можем да го изядем. Защо не дойдете двамата с Гай у дома на вечеря, какво ще кажете?

— О, не, неудобно е — отвърна Розмари.

— Естествено, че е удобно. Защо да не е?

— Не, наистина. Сигурна съм, че вие не искате…

— Ще ни помогнете много, ако се съгласите — каза мисис Кастивът. Тя сведе поглед към скута си, после погледна Розмари с тъжна усмивка. — Снощи поканихме приятели на гости, а също и в събота — каза тя. — Но тази вечер за пръв път ще бъдем сами след… онази нощ.

— Ако сте сигурни, че това няма да ви създаде грижи — съчувствено каза Розмари.

— Миличка, ако ми костваше грижи, нямаше да ви поканя — каза мисис Кастивът. — Повярвайте ми. Аз съм непоправима егоистка.

— Тери твърдеше обратното — усмихнато каза Розмари.

— Ами — възрази мисис Кастивът, доволно усмихната. — Тери не е знаела какво приказва.

— Ще трябва да попитам Гай, — каза Розмари — но мисля, че може да разчитате на нас.

— Измислих! — каза въодушевено мисис Кастивът. — Кажете му, че ако откаже, страшно ще се обидя! Освен това, искам да мога да се хваля пред хората, че го познавам!