Питър Бенчли - Челюсти

— И така? — обади се Уитман.

— Какво — и така? — попита Броуди.

— Трябва да се намери някакъв изход. Трябва нещо да се направи.

— Предлагайте. Ще се радвам. Но според мен много сме загазили. Ще ни провърви, ако след това лято градът ни оцелее.

— Не сгъстявате ли черните краски твърде много?

— Не мисля. А ти, Хари?

— И аз — каза Медоус. — Градът дължи съществуването си на летовниците, мистър Уитман. Можете да го наречете паразит, ако щете, но това е факт. Нашите дойни крави пристигат в началото на лятото и Амити живее за тяхна сметка, а жителите му изцеждат всяка капка мляко от тях, докато дойде Денят на труда. Лишете ни от тези кравички и ние ще се окажем в положението на кучи кърлежи, изоставени от кучето. Ще умрем от глад. При сегашното положение следващата зима, най-меко казано, ще бъде най-тежката зима в историята на града. Ще има толкова много безработни, че Амити ще се превърне в подобие на Харлем. — Той се усмихна. — Харлем на брега на океана.

— Бих дал какво ли не, да разбера защо това се случи именно на нас — каза Броуди. — Защо на Амити? Защо не на Истхамптън или Саутхамптън?

— Това — заяви Хупър, — не ще узнаем никога.

— Защо? — попита Уитман.

— Не бих искал да си помислите, че се оправдавам, тъй като не съумях да предскажа точно как ще се държи акулата — каза Хупър. — Но границата между естественото и свръхестественото е твърде неопределена. По правило естествените явления са логически обосновани. Но много неща просто не могат да се обяснят научно. Да речем, двама души плуват един след друг, акулата се появява зад тях, задминава задния и се нахвърля върху по-бързия плувец. Защо? Може би мирисът им е различен. Може би първият удря с ръце по-силно във водата. Да предположим, че вторият, онзи, който не е нападнат от акулата, се втурне на помощ на приятеля си. Рибата може да не го докосне, дори да избяга настрани, като не престава да дъвче жертвата си. Предполага се, че бялата акула предпочита по-хладни води. Тогава защо откриха по крайбрежието на Мексико акула, задавена от човешки труп, който не е могла да преглътне? В известен смисъл акулата е подобна на смерч, който се появява на определено място. Той помита едната къща и внезапно изменя посоката си и прелетява близо до съседната къща, без да я докосне. Собственикът на разрушения дом се учудва: „Защо се случи тъкмо на мен?“ А стопанинът, комуто е провървяло, благодари на съдбата: „Слава богу!“

— Добре — каза Уитман. — И все пак не мога да разбера защо да не може да се улови тази акула?

— Вероятно може — отвърна Хупър, — но едва ли ще ни се удаде. Имам предвид средствата, с които разполагаме. Бихме могли отново да се опитаме да я привлечем.

— Да — намеси се Броуди, — Бен Гарднър може да ни разкаже всичко за примамките.

— Чували ли сте за някой си Куинт? — попита Уитман.

— Чувал съм — отвърна Броуди. — А ти, Хари?

— Чел съм за него във вестниците. Доколкото ми е известно, не е извършил нищо противозаконно.

— Може би си струва да му се обадим — предложи Броуди.

— Шегувате се — възрази Хупър. — Наистина ли искате да се свържете с този човек?

— Ето какво ще ви кажа, млади човече. Сега съм готов да се съюзя и с дявола, стига той да е в състояние да изпъди акулата от нашите води.

— Да, но…

— Слушай, Хари — прекъсна Броуди ихтиолога, — как мислиш, дали ще можем да намерим телефонния му номер в указателя?

— Сериозно ли говорите? — попита Хупър.

— Може би вие ще ни предложите нещо по-добро?

— Не, просто… Не знам. Сигурни ли сте, че не е някой мошеник, алкохолик или обикновен шарлатанин?

— Не можем нищо да кажем за Куинт, докато не се запознаем с него.

Броуди извади от горното чекмедже телефонния указател и го отвори на буква „К“. Прокара показалеца си по бялата страница от горе до долу.

— Намерих го. Куинт. Само фамилията му е тук, без малкото име. Но не виждам друга такава фамилия. Вероятно това е същият Куинт, когото търсим.

Броуди набра номера.

— Куинт — отвърна гласът в слушалката.

— Мистър Куинт, обажда се Мартин Броуди. Аз съм шефът на полицията в Амити. Имаме неприятност.

— Чувах за това.

— Днес акулата отново се появи.

— И пак ли сръфа някого?

— Не, но едва не го направи.

— Една толкова голяма риба е винаги гладна — забеляза Куинт.

— Виждали ли сте я?

— Не. На няколко пъти съм се опитвал да я срещна, но разполагам с твърде малко време. Клиентите ми не хвърлят парите си на вятъра. Те искат повече развлечения.