Питър Бенчли - Челюсти

— Е, и какво?

— Мисля, че не е зле да научим кой има такова влияние върху Лари. Щеше да ми е безразлично, ако той не беше кмет. Ала при това положение сме длъжни да знаем що за хора диктуват постъпките му.

— Добре, Мартин. — Медоус въздъхна. — Ще направя всичко, което е по силите ми. Макар че не виждам никакво удоволствие в това да се ровя в работите на Лари Вон.

— Прав си, но тези дни удоволствията ни са твърде малко, не мислиш ли?

Броуди изпрати Медоус до вратата, после се върна и седна на стола си. Вон е прав в едно нещо, помисли си той: всички усещаха признаците на наближаващата катастрофа за Амити. Не се отнасяше само до търговците на недвижими имоти, макар че при тях нещата бяха най-зле и това засягаше останалите жители на града като същинска заразна болест. Ивлин Биксби, жената на един от подчинените на Броуди, загуби мястото си на агент по продажба на недвижими имоти и сега работеше като сервитьорка в някаква закусвалня на шосе номер 27.

Двата нови магазина за модно дамско облекло отложиха откриването си за 3 юли, а собствениците им сметнаха за необходимо да уведомят Броуди, че ако плажовете не бъдат отворени дотогава, те няма да открият магазините си. Единият от тях дори намекна, че ще се наложи да се премести в Истхамптън. Магазинът за спортни стоки обяви разпродажба, макар това обикновено да се правеше след Деня на труда. Що се отнасяше до Броуди, той тайно си мислеше, че напоследък в Амити все пак се бе случило и нещо добро — работите на бар „Саксън“ вървяха лошо, поради което Хенри Кимбъл бе уволнен. И тъй като повече не работеше като барман, той можеше да се наспива през деня и бодърстваше на нощните си дежурства.

Още сутринта в понеделник — деня, в който закриха плажовете, Броуди изпрати край брега двама от полицаите си. Те имаха немалко разправии с летовниците, които искаха да се къпят. Един човек на име Робърт Декстър настояваше да използва конституционното си право да се къпе край собствения си плаж и насъска кучето си срещу полицая, а той пък извади пистолета си и заплаши собственика, че ще застреля кучето му. Друг инцидент стана на градския плаж, когато някакъв адвокат от Ню Йорк започна да цитира конституцията на Съединените щати пред полицая и група шумни младежи.

И все пак никой не влезе във водата — Броуди беше уверен в това. В сряда две момченца наеха малка лодка и се отдалечиха на около триста метра от брега. Стояха там цял час, като изливаха във водата кръв с черпак, хвърляха зад борда пилешки вътрешности и патешки глави. Забелязаха ги от риболовния катер, който плаваше наоколо, и съобщиха на Броуди по радиото.

Броуди позвъни на Хупър, двамата се качиха на „Флика“ и издърпаха децата на буксир до брега. В лодката им намериха харпун, към който бе закрепено обикновено въже за простиране на пране, дълго двеста метра и завързано в другия си край на носа с морски възел. Децата обясниха, че искали да се заловят с харпуна за акулата и тя да ги повози до Нантъкет. Броуди ги заплаши, че ако още веднъж направят подобно нещо, ще ги арестува за опит за самоубийство.

Вече четири пъти съобщаваха в полицейския участък, че са видели акулата. Единия път се оказа плаващ дънер. Двата пъти стана ясно, както съобщи рибарят, изпратен да провери на място, че се касае за стадо риби. А в четвъртия случай нищо не откриха.

Привечер във вторник отново позвъниха на Броуди и човекът, който пожела да остане неизвестен, съобщи, че някакъв мъж на градския плаж хвърля във водата примамка за акулата. Оказа се, че не е никакъв мъж, а жена, облечена в мъжки шлифер — Джеси Паркър, продавачка в магазина за канцеларски принадлежности на Уолдън. Отначало тя всичко отричаше, но после си призна, че е изхвърлила пакет във водата. В него имало три празни бутилки от вермут.

— Защо не ги изхвърлихте в кофата за смет? — попита я Броуди.

— Не исках работникът от службата по чистотата да помисли, че съм пияница.

— А защо не ги изхвърлихте в нечия чужда кофа?

— Не би било хубаво — отвърна тя. — Сметта е нещо… лично, не мислите ли така?

Броуди я посъветва занапред да слага празните бутилки в полиетиленов плик, а него да увие в амбалажна хартия и дълго да удря с чук отгоре. Тогава нямало изобщо да личи, че това са бутилки.

Броуди погледна часовника си. Минаваше девет. Беше вече късно да ходи при Сали Гарднър. Тя сигурно спеше. Грейс Финли й е дала някаква таблетка или малко уиски, за да се унесе. Преди да напусне участъка, Броуди позвъни на бреговата охрана в Монток и съобщи на дежурния за Бен Гарднър. Дежурният обеща, че още щом се съмне, ще изпрати хора с моторница да потърсят трупа.