Питър Бенчли - Челюсти

— Тогава защо не си отива?

— Невъзможно е да отговоря на въпроса ви. Съвършено ясно е, че поведението й е необичайно, но акулите извършват толкова странни неща, че отклонението от нормата се смята за норма. Всеки, който рискува да спори и се опита да предскаже поведението на акулата в някоя конкретна ситуация, сигурно ще загуби. Не е изключено тази акула да е болна. Акулите не са способни да контролират действията си. А ако в същото време нещо в нейния сложен организъм се разлага, тя губи способността си да се ориентира и поведението й става непредсказуемо.

— Ако е болна и върши такива неща — каза Броуди, — не завиждам на онзи, който я срещне в добро разположение на духа и тялото.

— Прав сте. Но лично аз не мисля, че е болна. Съществуват други причини, които я карат да остане. Ние можем само да се досещаме за тях — естествени фактори, капризи…

— Какви например?

— Промени, свързани с температурата на водата, изменението на посоката на подводните течения или храната. Храната се мести, мести се и хищникът. Преди две години например край бреговете на Кънектикът и Род Айлънд стана нещо, на което до ден-днешен не можем да намерим обяснение. Неочаквано в крайбрежните води се появи ято черни риби от рода на херингите. Милиони черни риби. Водата бе като покрита с нефтен слой. Рибите бяха толкова много, че ги ловяха без стръв. След черните херингови риби до самите плажове се появиха огромни паламуди, които се хранят с херинги. В Уоч Хил, щата Род Айлънд, хората влизаха във водата и ловяха паламудите с гребла. С градински гребла! Просто изгребваха рибата от водата. После се появи по-голям хищник — риба тон, — огромна риба тон, тежаща двеста, двеста и петдесет, триста килограма. Рибарските моторници, които обикновено плават в дълбоките води, хващаха огромните риби на стотина метра от брега, понякога дори в самите пристанища. Изведнъж рибите изчезнаха — и херингата, и паламудът, и рибата тон. Прекарах там три седмици, като се опитвах да разбера какво може да се е случило, но без никакъв успех. Всичко зависи от екологичното равновесие. Когато то се наруши, стават странни неща.

— А в нашия случай нещата са просто необясними — забеляза Броуди. — Тази акула се е спряла и плува в сектор от една-две квадратни мили вече повече от седмица. Не се отдалечава от плажа. Не е докоснала никого, нито в Истхамптън, нито в Саутхамптън. Какво дири в Амити?

— Не знам. Съмнявам се, че някой би могъл да ви даде що-годе смислен отговор.

— Това може да направи само Мини Елдридж — каза Медоус.

— Намери кого да слушаш — възрази Броуди.

— Коя е тя? — попита Хупър.

— Началник на пощенската служба — отвърна Броуди. — Казва, че такава била волята божия, че акулата е възмездие за греховете ни.

— Какво пък, нейната версия може да се разгледа наред с другите — усмихна се Хупър.

— Много насърчително — подхвърли Броуди. — И все пак имате ли намерение да предприемете някакви действия, за да намерите отговор на въпроса?

— Да. Ще взема проби от водата тук и в Истхамптън. Ще се опитам да изясня как се държат другите риби, дали в тези води не са възникнали някакви особени, специфични условия. Освен това ще се опитам да открия акулата. Впрочем имаме ли на разположение някой катер?

— Да, за нещастие — каза Броуди. — Катерът на Бен Гарднър. Утре ще ви го предоставим и вие ще можете да го използвате дотогава, докато уредим всички формалности с жената на Бен. Наистина ли вярвате, че ще успеете да хванете акулата, след като знаете какво се случи с Бен Гарднър?

— Не съм казал, че имам намерение да я уловя. Дори няма да се опитам да го сторя — във всеки случай не сам.

— Тогава, дявол да го вземе, какво въобще имате намерение да правите?

— Не знам. Ще действам според обстоятелствата.

Броуди погледна Хупър в очите и каза:

— Искам да убиете тази риба. Ако вие не можете, ще помолим другиго.

Хупър се засмя.

— Говорите като гангстер. „Искам да убиете тази риба.“ Добре тогава, сключете договор. Кого смятате да наемете за тази работа?

— Не знам. Как мислиш, Хари? Ти трябва да знаеш всичко, дето става наоколо. Нима на този проклет остров няма нито един рибар, който да разполага с екипировка за хващане на големи акули?

— Има един. — Медоус помисли, преди да отговори. — Знам малко за него. Мисля, че се казва Куинт и пристава на частния кей, някъде тук, наблизо. Ако искаш, мога да разбера повече за него.

— Действай, Хари — каза Броуди. — Изглежда, точно той ни трябва.