Питър Бенчли - Челюсти

— Да, искам да се поизмия, преди да застъпя на дежурство.

Броуди пристигна в полицейския участък по-рано от Медоус и Хупър. Беше почти осем часът. Трябваше да позвъни на Елън и да разбере дали е останало нещо за вечеря, или ще трябва да се отбие в магазина на път към къщи. Трябваше да позвъни и на Сали Гарднър — той се страхуваше от това обаждане. Първо се свърза с Елън; останало малко от печеното, но трябва да се подгрее, сигурно ще има вкус на подметка, но поне ще бъде топло. После намери в указателя телефонния номер на Гарднър.

— Сали? Тук е Мартин Броуди — и веднага съжали, че бе набрал номера, без да помисли какво точно ще говори. Дали трябва да й каже всичко? Разбира се, не, не всичко. Преди това трябва да се посъветва с Хупър. Как ли ще се отнесе към предположението му?

— Къде е Бен, Мартин? — Гласът й звучеше равно, но тонът му бе малко по-висок от обикновено.

— Не знам, Сали.

— Какво искаш да кажеш? Нали беше там?

— Бях, но нямаше никой.

— Катерът на мястото си ли е?

— Да.

— Качи ли се на борда? Огледа ли всичко? И в трюма?

— Да. — И внезапно в душата му грейна плаха надежда. — Бен има ли лодка?

— Не, няма. Но защо не е бил там? — Гласът й бе станал рязък.

— Аз…

— Къде е той?

Броуди долови истерични нотки. Съжали, че не отиде сам при нея, а й се обажда по телефона.

— Сама ли си, Сали?

— Не. Децата са тук.

Тя като че ли се поуспокои малко, но Броуди разбираше, че това спокойствие е затишие пред взрива на отчаяние, който ще последва, още щом осъзнае, че всички страхове, дето не я бяха напускали ни денем, ни нощем в продължение на шестнайсет години — от толкова време Бен се занимаваше с риболов, — всички страхове, скрити в дълбините на душата й и неизказани на глас, тъй като можеха да се сторят смешни и нелепи на околните, изведнъж са станали реалност.

Броуди се опита да си спомни децата на Гарднър. Едното е като че ли на дванайсет години, другото — на девет, а малкото — на около шест. Какво беше най-голямото? Броуди не можеше да се сети. Кои им бяха съседи? Дявол да го вземе! Защо не бе помислил за това по-рано? Ах, да, Финли!

— Една минута, Сали! — Той предаде по селектора в приемната на дежурния полицай: — Клемънтс, свържи се с Грейс Финли и й кажи незабавно да отиде при Сали Гарднър, още сега.

— А ако попита защо?

— Кажи, че аз я моля. Кажи й, че после ще й обясня. — После отново взе телефонната слушалка: — Извинявай, Сали. Не мога нищо повече да ти кажа освен това, че бяхме там, качихме се на борда, но не намерихме Бен. Огледахме целия катер.

В кабинета на Броуди влязоха Медоус и Хупър. Той направи жест с ръка и ги покани да седнат.

— Но къде може да е? — попита Сали Гарднър. — Не може просто така да е изчезнал сред океана?

— Не, не може.

— Не може да е паднал зад борда. Искам да кажа може, но веднага би се качил обратно.

— Разбира се.

— Може да се е качил на някой друг катер? Сигурно двигателят е отказал и той се е прехвърлил на чужда моторница? Провери ли двигателя?

— Не — отвърна Броуди смутено.

— Вероятно точно така е станало. — Гласът й започна да звучи меко, почти като гласа на момиче, в него се усещаше слаба надежда и ако тя изчезнеше, момичешката нотка щеше да се превърне в леденостуден тон. — А след като акумулаторът е изтощен, той не е могъл да се обади по радиото.

— Радиото работеше, Сали.

— Една секунда. Кой е там? А, ти ли си? — Настъпи пауза. Сали разговаряше с Грейс Финли. — Грейс казва — чу се отново гласът й, — че ти си я помолил да дойде. Защо?

— Помислих…

— Смяташ, че е загинал? Мислиш, че е потънал? — Надеждата угасна и Сали заплака.

— Страхувам се, че е така, Сали. Засега не можем да мислим нищо друго. Моля те, нека кажа нещо на Грейс.

— Да, Мартин? — в слушалката се чу гласът на Грейс Финли.

— Извинявай, че те безпокоя, но не можах да измисля нищо по-умно. Можеш ли да останеш с нея известно време?

— Ще остана цялата нощ.

— Добре. Ще се постарая да намина по-късно. Благодаря ти.

— Какво се е случило, Мартин?

— Още нищо не знаем.

— Пак ли… онази твар?

— Възможно е. Точно това се опитваме да изясним. Направи ми една услуга, Грейс, не говори нищо със Сали за акулата. И без това е толкова трудно.

— Добре, Мартин. Почакай, почакай за минутка.

Тя прикри слушалката с ръка. Броуди дочуваше някакъв приглушен разговор. После в слушалката се раздаде гласът на Сали Гарднър:

— Защо направи това, Мартин?

— Кое?

Изглежда, Грейс Финли се опитваше да й издърпа слушалката от ръката, защото Сали изкрещя: