Питър Бенчли - Челюсти

— Почакайте, шефе — помоли Хупър. — Вие искате да отмъстите на някаква си риба, пък каквото ще да става. Но акулата не е никакво зло. Тя не е убиец. Просто е в плен на своите собствени инстинкти. Лудост е да търсите отплата.

— Слушайте… — Броуди бе обхванат от гняв, предизвикан от унижение и отчаяние. Той разбираше, че Хупър е прав, но разбираше също така, че в тази ситуация не е толкова важно дали Хупър е прав или не.

Акулата бе станала враг. Тя се бе появила край техните брегове и бе изпратила на онзи свят двама мъже, една жена и едно дете. Жителите на Амити непременно ще искат смъртта на акулата. Нужно им е да я видят мъртва, за да се почувстват в безопасност, за да се върнат към привичния си начин на живот. Броуди го искаше повече от другите, смъртта на акулата за него би била пречистване. Хупър бе докоснал болното му място и това го бе разгневило още повече. Но той сподави гнева си и промърмори:

— Извинете.

Телефонът иззвъня.

— Вас търсят, шефе — каза Клемънтс. — Мистър Вон е.

— Дявол да го вземе, само това ми липсваше — Броуди ядосано натисна светещия бутон на селектора и вдигна слушалката.

— Слушам, Лари.

— Здравей, Мартин. Как си?

Гласът на Вон звучеше дружелюбно. „Дори твърде дружелюбно — помисли си Броуди. — Вероятно е глътнал няколко чашки.“

— По-добре не мога да бъда, Лари.

— Защо си на работа толкова късно? Търсих те у вас.

— Когато си началник на полицията и на всеки двайсет минути загива някой от твоите избиратели, не е много удобно да си клатиш краката.

— Чух за Бен Гарднър.

— Какво по-точно?

— Че е изчезнал.

— Новините в Амити се разпространяват бързо.

— Мислиш ли, че е отново акулата?

— Дали мисля! Сигурен съм.

— Мартин, какво ще правиш? — Вон хем питаше, хем настояваше.

— Хубав въпрос, Лари. Правим всичко, което е по силите ни. Закрихме плажовете. Освен това…

— Добре ми е известно.

— Какво имаш предвид?

— Опитвал ли си се някога да продадеш на здрави хора недвижим имот, който се намира в колония за прокажени?

— Не, Лари, не съм — уморено отвърна Броуди.

— Всеки ден анулирам договори. Хората се отказват да наемат вилите. От неделя насам при мен не е дошъл нито един клиент.

— И какво искаш от мен?

— Виждаш ли, помислих си… навярно ние малко преувеличаваме.

— Ти ми се подиграваш. Признай си, че ме занасяш.

— Не, Мартин. Успокой се, моля ти се. Хайде да обмислим трезво нещата.

— Аз разсъждавам трезво, но за теб не мога да кажа същото.

Последва цяла минута мълчание, после Вон продължи:

— А защо не откриеш плажовете само за празниците?

— Това е изключено. Съвършено изключено.

— Изслушай ме…

— Не, ти ме изслушай, Лари. Аз вече те послушах и заради това загинаха двама души. Когато я хванем, когато убием тази твар, тогава ще открием плажовете. А сега забрави за това.

— А ако поставим мрежи?

— Какви мрежи?

— Защо да не поставим във водата стоманени мрежи и да оградим плажа? Чувал съм, че така правели в Австралия.

„Сигурно е пиян“ — помисли си Броуди.

— Лари, бреговата линия тук е права. Искаш да проточим мрежи на протежение от десет километра покрай плажовете? Отлично. А имаш ли пари? Като начало, да речем, един милион долара?

— А ако поставим постове? Бихме могли да наемем хора, които да патрулират с лодки край брега.

— Това няма да бъде достатъчно, Лари. Какво ти става? Съдружниците отново ли те притискат?

— Моите съдружници не са твоя работа, Мартин. За бога, човече, градът загива!

— Знам, Лари — меко отвърна Броуди. — И доколкото разбирам, нищо не можем да направим. Лека нощ. — Той остави слушалката.

Медоус и Хупър станаха. Броуди тръгна да ги изпраща и когато вече отвориха вратата, Броуди изведнъж се обърна към Медоус:

— Ей, Хари, забрави си запалката.

Медоус понечи да каже нещо, но Броуди го изпревари:

— Върни се да си я вземеш, че може да изчезне. — После кимна на Хупър: — Довиждане.

Когато двамата отново влязоха в кабинета на Броуди, Медоус с недоумение извади запалката от джоба си.

— Доколкото разбрах, имаш да ми казваш нещо?

Броуди притвори вратата на кабинета.

— Възможно ли ти е да научиш нещо за съдружниците на Лари?

— Мисля, че да. А защо ти е?

— Откакто тази беда се стовари върху нас, Лари не ми дава да направя и крачка, настоява да не закривам плажовете. Дори сега, след всичко, което се случи, иска да ги открия за Деня на независимостта. Онзи ден ми каза, че съдружниците му оказват натиск върху него. Бях ти споменал за това.