Питър Бенчли - Челюсти

Броуди се наведе и сграбчи Хендрикс за глезените.

— Не се страхувай — каза той, стисна здраво краката му под мишците си и бавно се изправи. Хендрикс увисна от другата страна на планшира. — Стигаш ли ги?

— Още малко надолу. Господи, помолих ви да ме спуснете още съвсем малко, а вие потопихте главата ми във водата!

— Извинявай. Така добре ли е?

— Да. — Хендрикс започна да изучава дупките. — А ако точно сега се появи някоя акула? — попита той. — Ще ме измъкне от ръцете ви.

— Не мисли за това. Огледай всичко внимателно.

— Оглеждам. — Изминаха няколко минути. — Каква гадина! — изруга Хендрикс. — Я гледай! Хей, издърпайте ме! Трябва да взема нож.

— Какво видя? — попита Броуди, когато Хендрикс стъпи отново на палубата.

Хендрикс отвори ножа си.

— Не знам — рече той. — Някакво бяло парченце е останало в една от дупките. — Броуди стисна краката на Хендрикс под мишците си и отново го спусна зад борда. Младежът боравеше трудно с ножа, тялото му трепереше от напрежение. — Всичко е наред. Извадих го! — викна той. — Издърпайте ме.

Броуди отстъпи назад и започна да тегли Хендрикс през кнехта, докато краката на полицая докоснаха палубата.

— Вижте — каза той и постави в протегнатата длан на Броуди светещ от белота триъгълен зъб. Бе почти петсантиметров. Ръбовете му бяха остри като саби. Броуди прекара зъба по планшира и върху дървото се появи драскотина.

— О, господи — продума той и се вгледа във водата.

— Това е зъб, нали? — попита Хендрикс. — Всемогъщи боже! Мислите ли, че Бен е станал жертва на акулата?

— А какво друго? — Броуди отново погледна зъба и го сложи в джоба си. — Да се връщаме! Повече няма какво да правим тук.

— А какво ще стане с моторницата на Бен?

— Ще я оставим тук до утре. Утре някой ще я закара в пристанището.

— Мога да я върна още сега, ако искате.

— А аз да управлявам другата? Дума да не става.

— Бихме могли да вземем едната на буксир.

— Не. Скоро ще се стъмни и защо трябва в такава тъмнина да влизаме в пристанището с две моторници? За една нощ нищо няма да й се случи. Само провери дали котвата е добре закрепена. Да тръгваме. До утре никой няма да има нужда от тази моторница. Най-малко Бен Гарднър.

Те влязоха в пристанището, когато вече се смрачаваше. Хари Медоус и още някакъв мъж, когото Броуди не познаваше, ги чакаха.

— Антените ти наистина са добри, Хари — рече Броуди, като се качваше по трапа на кея.

— Такава ми е професията, Мартин — усмихна се поласкан Медоус. Той представи двамата мъже един на друг. — Мат Хупър, началникът на полицията Броуди.

Хупър и Броуди си стиснаха ръцете.

— Същият от Удс Хоул, нали? — попита Броуди, като се опитваше добре да го огледа в сгъстяващата се мрачина.

Млад е, сигурно няма повече от двайсет и пет години, помисли си Броуди, и е красив: със загоряло лице и съвсем изсветлели от слънцето коси. Беше висок колкото Броуди — метър и осемдесет, но по-строен. Вероятно тежи около осемдесет килограма, реши Броуди, докато аз съм цели деветдесет и пет. Внезапно почувства, че Хупър е опасен за него. Но веднага си каза, като разбираше, че това е просто накърнено самолюбие: ако някога между тях се стигне до сблъсък, той ще надделее над Хупър. Разликата е в опита.

— Точно така — отвърна Хупър.

— Хари вече използва вашите познания, като прибягна до услугите на междуградската телефонна връзка — каза Броуди. — А сега виждам, че сте пристигнали и самият вие.

— Аз го повиках — отвърна Медоус. — Може би ще може да изясни нещата, които се случват при нас.

— Хари, ти просто трябваше да попиташ мен за това — забеляза Броуди. — Щях да ти разкажа. Разбираш ли, онази риба си плува на спокойствие и…

— Знаеш какво имам предвид.

Броуди чувстваше как в него назрява гневът. Пристигането на Хупър и неговата компетентност ще донесат само нови усложнения, ще повлекат след себе си разделение на властта. Но бързо се пребори с овладялото го чувство и потисна раздразнението си.

— Разбира се, Хари — каза той. — Всичко е наред. Днес имах тежък ден.

— Какво става там, на катера — попита Медоус.

Броуди понечи да измъкне от джоба си триъгълния зъб, но размисли. Не му се щеше да се впуска в подробности на кея, в тази тъмнина.

— Да отидем в участъка — предложи той. — Там ще ви разкажа всичко.

— А Бен цяла нощ ли ще остане в лодката си?

— Така изглежда, Хари. — Броуди се обърна към Хендрикс, който завързваше моторницата. — Вкъщи ли си отиваш, Ленард?