Амити е летен курорт на южното крайбрежие на Лонг Айлънд, разположен приблизително на средата между Бриджхамптън и Истхамптън с население хиляда души. През лятото то достига до десет хиляди.
Броуди свърши да чете и остави вестника на писалището. Случайност според Дитер, чиста случайност. Какво ли би казал, ако знаеше за първото нападение? Пак ли би твърдял, че е чиста случайност? Или би го нарекъл нехайство, непростимо и дори престъпно? Вече са загинали трима души, а двамата щяха да са живи само ако той…
— Чете ли „Таймс“? — попита Медоус. Бе застанал до вратата.
— Да, четох го. Не знаят нищо за Уоткинс.
— Нищо. Това е странно. Нали Лен се изпусна.
— Но ти пишеш за нея.
— Да. Бях принуден. Ето — Медоус му подаде последния брой на вестника на Амити „Лидър“.
На всичките шест колони на първа страница с огромни букви бе изписано:
ДВАМА ДУШИ СТАНАХА ЖЕРТВА НА АКУЛАТА-ЧУДОВИЩЕ ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА АМИТИ
По-долу с дребен шрифт беше подзаглавието:
Броят на жертвите на рибата-убиец стана три
— Ти наистина умееш да поднасяш новини, Хари.
— Чети.
Броуди зачете:
Вчера в Амити двама летовници станаха жертва на акула-човекоядец, която ги нападна, докато плуваха безгрижно в прохладната вода недалеч от Скоч Роуд.
Шестгодишният Александър Кинтнър, отседнал с майка си в дома на Ричард Пакър, бе нейната първа жертва. Той плавал на надуваем дюшек, когато акулата внезапно се нахвърлила върху него. Трупът му не е открит.
След по-малко от половин час шейсет и пет годишният Морис Кейтър, пристигнал в Амити за края на седмицата, който се бе настанил в хотела „Гербът на Абелард“, също се натъкнал на акулата, докато плувал недалеч от градския плаж.
Гигантската риба яростно се нахвърлила върху Кейтър, който викал за помощ. Полицаят Лен Хендрикс, случайно оказал се на плажа (решил да се окъпе за пръв път през последните пет години), отчаяно се опитвал да отдръпне човека, но акулата не отстъпвала. Когато измъкнали Кейтър от водата, той бил мъртъв.
През последните пет дни това е третият случай на нападение от акула край бреговете на Амити с фатален изход.
Миналата сряда през нощта Кристин Уоткинс, която гостувала у семейство Фут, живеещи на Олд Мил Роуд, отишла да поплува и изчезнала.
В четвъртък сутринта началникът на полицията Мартин Броуди и полицаят Хендрикс открили тялото й. Както заявява следователят Карл Сантос, „причината за смъртта е нападение от акула и две мнения по въпроса не може да има“.
На въпроса защо не е било съобщено за смъртта във вестника, Сантос не отговорил нищо.
Броуди погледна над вестника и попита:
— Наистина ли Сантос е избегнал отговора?
— Не. Каза, че само аз и ти сме го питали каква е причината за смъртта, тъй че не се смятал задължен да го заявява публично. Както разбираш, отговорът му не ме устройва. Така цялата вина би паднала върху мен и теб. Надявах се, че ще успея да го накарам да каже нещо от рода на „Семейството й помоли да запазим в тайна причината за смъртта й“, но той не пожела. Много добре го разбирам.
— И какво направи тогава?
— Опитах се да се свържа с Лари Вон, но той бе заминал от града за края на седмицата. Най-уместно е той да изложи официалната версия.
— А като не го намери?
— Чети.
Както се разбра, полицията в Амити и местните официални лица решили да не съобщават за произшествието в интерес на спокойствието на гражданите. „Хората ще реагират твърде бурно, когато чуят за нападението на акулата — каза един от членовете на градската управа. — Не искахме да всяваме паника. Освен това беше ни известно мнението на един експерт: вероятността от повторно нападение е нищожно малка.“
— Кой е този разговорчив член на управата? — попита Броуди.
— Всички и никой — отвърна Медоус. — Всъщност всички говореха така, но, разбира се, няма да споменаваме имената им.
— А защо плажовете не са били закрити? Някой говорил ли е за това?
— Ти.
— Аз?
На въпроса защо не са били закрити плажовете, щом като по крайбрежието е открита акула-човекоядец, началникът на полицията Броуди каза: „Атлантическият океан е огромен и рибите лесно сменят местата, които обитават. Те не се задържат там, където има малко храна. Как трябваше да постъпим? Да закрием плажовете в Амити? Но тогава хората биха отишли да се къпят в Истхамптън и щяха да изложат живота си на не по-малка опасност, отколкото в Амити.“ След вчерашните събития началникът на полицията Броуди нареди да се закрият плажовете до второ нареждане.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу