Питър Бенчли - Челюсти

Хендрикс млъкна и се загледа в пода. Дишаше трудно, на пресекулки.

— Най-после тя се умори, може да е отплувала, не знам. Приближих се до стареца. Той лежеше с лице във водата. Хванах го за ръката и го дръпнах.

— И после? — попита Броуди.

— Ръката му остана в моята ръка. Изглежда, рибата я бе откъснала и тя едва се е държала на парченце кожа.

Хендрикс вдигна глава — очите му бяха червени с бликнали в тях сълзи на изтощение и ужас.

— Лошо ли ти е? — попита Броуди.

— А, не.

— Извика ли бърза помощ?

Хендрикс отрицателно поклати глава.

— „Бърза помощ“? — учуди се репортерът от „Таймс“. — Все едно е да затвориш вратата на конюшнята, след като конят е бил вече откраднат.

— Затваряйте си устата, умник такъв — каза Броуди. — Биксби, обади се в болницата. Ленард, в състояние ли си да свършиш нещо?

Хендрикс кимна утвърдително.

— Тогава върви да се облечеш и потърси табели с надпис „Плажът е закрит“.

— Имаме ли такива табели?

— Не знам. Трябва да има някъде. Може би са отзад в склада при табелите „Частна собственост, охранявана от полицията“. Ако там няма, ще се наложи да направим няколко. Така или иначе, тези проклети плажове трябва да се закрият.

В понеделник сутринта Броуди пристигна на работа след седем часа.

— Донесе ли? — попита той Хендрикс.

— На бюрото ви е.

— Какво има там? Добре, сам ще видя.

— Не ще се наложи да търсите дълго.

Новият брой на „Ню Йорк Таймс“ лежеше върху писалището на Броуди. На първа страница в крайната дясна колона, почти в дъното на страницата той прочете:

Броуди изруга и се зачете:

Уилям Ф. Уитман, специален кореспондент на „Ню Йорк Таймс“

Амити, Лонг Айлънд, 20 юни.

Шестгодишно момченце и шейсет и пет годишен мъж днес станаха жертви на акула — и двете нападения са станали в разстояние на един час близо до плажа в този курорт.

Макар тялото на момченцето Александър Кинтнър да не е намерено, официални лица заявиха, че без съмнение то е било нападнато от акула. Свидетелят Томас Дагер от Ню Йорк твърди, че е видял как нещо огромно със сребрист цвят изскочило от водата, нахвърлило се върху момченцето с гумения дюшек и с плясък потънало в океана.

Следователят на Амити Карл Сантос съобщил, че следите от кръв, открити по парчетата от дюшека, извадени по-късно, налагат извода, че момченцето е загинало от насилствена смърт.

Най-малко петнайсет души са били свидетели на нападението върху шейсет и пет годишния Морис Кейтър в два часа на обяд на четвърт миля от мястото, където е намерил гибелта си малкият Кинтнър.

Кейтър е плувал съвсем близо до брега, когато акулата внезапно се нахвърлила върху него. Той викал за помощ, но всички опити да му се помогне били напразни.

„Влязох до пояс във водата и се опитвах да измъкна стареца — разказва полицаят Ленард Хендрикс, очевидец на трагедията, — но рибата не преставаше да се нахвърля върху него.“

Мистър Кейтър, търговец на бижутерия, чиято кантора се намира на 1224-то авеню, беше откаран в болницата в Саутхамптън, където бе издаден смъртният му акт.

През последните две десетилетия това се единствените официално потвърдени случаи на нападения от акула върху хора по източното крайбрежие.

По мнението на доктор Дейвид Дитер, ихтиолог в нюйоркския аквариум на Кони Айлънд, логично е да се предположи, че и двете нападения са извършени от една и съща акула, макар подобно твърдение да не е категорично. През летния сезон в тези води акулите са малобройни — каза Дитер. Изобщо акулите рядко плуват толкова близо до брега. Вероятността на един плаж да се намира почти едновременно две акули, които да нападат хора, е съвсем нищожна.

Като узна, че един свидетел описва акулата, нападнала Кейтър, с думите „огромна като автомобилен фургон“, Дитер заяви, че очевидно става въпрос за голямата бяла акула (Carcharodon carcharias), известна в цял свят със своята лакомия и агресивност.

„През 1916 година — продължи той, — голяма бяла акула изпратила на онзи свят само за един ден четирима къпещи се край бреговете на Ню Джърси. Това е вторият зарегистриран в Съединените щати случай през последното столетие, когато една акула е нападнала няколко души едновременно. Нападението на акула — казва Дитер — е също такава «куриозна злочестина», каквато е падането на гръм върху някоя къща. По всяка вероятност акулата е плувала наблизо. Денят е бил хубав, много хора са се къпели и тя се е оказала край тях. Всичко това е чиста случайност.“