Питър Бенчли - Челюсти

Вон влезе в кабинета на Броуди и седна.

— Току-що разговарях с Хари Медоус — започна той.

Вон явно бе разтревожен и това заинтригува Броуди. Той не очакваше подобна реакция.

— Виждам, че Хари не си губи времето напразно — каза Броуди.

— Откъде смяташ да получиш разрешение за закриване на плажовете?

— Лари, как ми задаваш този въпрос — като кмет, като собственик на компания за продажба на недвижими имоти или просто като приятел?

Вон целият се напрегна и Броуди забеляза, че с мъка се въздържа да не избухне.

— Искам да знам откъде имаш намерение да получиш такова разрешение. Искам да го знам още сега.

— Не съм уверен дали въобще трябва да го получавам — отвърна Броуди. — Съществува законно положение, според което при извънредни обстоятелства мога да предприема всякакви действия, каквито намеря за необходимо, но смятам, че членовете на градската управа сами трябва да обявят извънредно положение. Не съм сигурен обаче дали искаш да преминеш през всички тези перипетии.

— Изключено.

— Добре тогава. Ако не подхождаме формално към онова, което се случи, аз смятам, че върху мен пада отговорността да обезпеча безопасността на хората, живеещи в града, а в дадения момент по моя преценка е нужно да се закрият плажовете за два-три дни. Но ако някой все пак реши да се къпе, едва ли ще мога да го арестувам за нарушение на заповедта. Как мислиш — Броуди се усмихна, — бих ли могъл да му пришия дело за извършване на престъпна глупост?

Очевидно Вон изобщо не се интересуваше от това.

— Не искам да закриваш плажовете — каза той.

— Разбрах го.

— И знаеш ли защо? Наближава Четвърти юли 4 4 Денят на независимостта, национален празник в САЩ. — Б.пр. и от предстоящите празнични дни зависи много. Има опасност да отрежем клона, на който седим.

— Разбирам доводите ти, но ти също трябва да разбереш защо искам да закрия плажовете. Нямам никаква лична изгода от това.

— Дори бих казал, че е точно обратното. Слушай, Мартин, градът няма нужда от такава сензация.

— Но не му трябват и нови жертви.

— Господи, няма да има никакви жертви! И какво ще направиш, като закриеш плажовете? Само ще привлечеш пълчища репортери, които ще започнат да си пъхат носа там, където не им е работа.

— И какво от това? Дори и да дойдат, не ще открият нищо интересно и веднага ще се разотидат. Не мисля, че „Ню Йорк Таймс“ се интересува от пикник сред природата или от вечеря в някакъв клуб.

— Не ни трябват никакви репортери. Ами ако все пак надушат нещо? Ще вдигнат голям шум, а това ще ни навлече само неприятности.

— Лари, но какво биха могли да надушат? Аз например нямам какво да крия. А ти?

— Аз също. Само си помислих, че… може да се докопат до нещо за изнасилванията. Нещо, което мирише лошо.

— Глупости — възрази Броуди, — това е отдавна минала история.

— Да те вземат мътните, Мартин! — Вон замълча за миг, като се опитваше да се успокои. — Добре, не се вслушваш в гласа на разума. Тогава ме изслушай просто като приятел. Моите съдружници оказват голям натиск върху мен. Всичко това може да свърши зле за нас.

Броуди се засмя.

— Лари, нима имаш съдружници? Това се казва новина. Предполагах, че си управляваш предприятието сам-самичък.

Вон се смути, като че бе казал нещо излишно.

— Работите ми не са толкова прости — каза той. — Понякога и на мен самия ми е трудно да се оправя. Направи това, за което те моля, Мартин.

Броуди погледна Вон, като се опитваше да вникне в подбудите му.

— Съжалявам, но не мога, Лари. Имам служебни задължения и съм длъжен да ги изпълня.

— Ако не ме послушаш — каза Вон, — не е изключено скоро да загубиш мястото си.

— Не съм ти подчинен. Не можеш да уволниш нито един полицай в този град.

— Може да не ми повярваш, но имам определени пълномощия по отношение на началника на полицията.

— Не ти вярвам.

Вон извади от джоба на сакото си правилника на градската управа на Амити.

— Предлагам ти сам да се убедиш в думите ми — каза той и бързо запрелиства правилника. — Ето — той намери нужните страници и подаде брошурата на Броуди през бюрото, — тук ясно е казано, че макар началникът на полицията да е избран от жителите на града, членовете на градската управа имат право да го сменят.

Броуди прочете параграфа, показан му от Вон.

— Да допуснем — рече той. — Но бих искал да знам какво разбираш под „важни и добре обосновани причини“?

— Искам да се надявам, че няма да стигнем дотам. Не предполагах, че разговорът ни ще отиде толкова далеч. Разчитах на разбиране от твоя страна, след като узнаеш моето мнение и мнението на градската управа.