Питър Бенчли - Челюсти

— Ако съдя по онова, което поръча за обяд, не се чувстваш много добре — каза той. — Аз пък ще проветря помещението.

— Благодаря ти за грижата.

Броуди огледа малката разхвърляна стая и потърси място за сядане.

— Махни този боклук от стола — каза Медоус. — Какви ли не отчети няма там. Отчети от окръга, от щата, отчети от автотранспортната комисия и от водоснабдяването. Вероятно са на стойност един милион долара, но като информация не струват и пукнат грош.

Броуди взе купчината книжа и ги постави върху радиатора. После придърпа стола към писалището и седна.

Медоус бръкна в огромна хартиена торба, извади пакет мляко и обвит в целофан сандвич и ги подаде на Броуди. После се захвана да измъква оттам собствения си обяд — цели четири пакета; заразгръща ги, както бижутер би разгръщал пакетчета с ценни бижута, и започна внимателно да нарежда съдържанието им пред себе си: фрикадели с доматен сос, пакет, пълен с лъщящи от мазнина пържени картофи, подправена с копър кисела краставичка с размерите на малка тиквичка и четвърт лимонов сладкиш. От малкия хладилник зад себе си извади огромна кутия бира.

— Прекрасно — възкликна Медоус и с доволна усмивка огледа лакомствата пред себе си.

— Изумително — каза Броуди, докато преглъщаше стомашната киселина, надигнала се в гърлото му. — Просто изумително. Обядвал съм с теб най-малко хиляда пъти, Хари, и все още не мога да привикна с това зрелище.

— Всеки има своите малки слабости, приятелю — рече Медоус и взе сандвича. — Едни бягат подир чужди жени, други се наливат с уиски. Аз намирам утеха в това да храня тялото си.

— Помисли си каква „утеха“ ще доставиш на Дороти, ако един прекрасен ден сърцето ти не издържи и ти каже: Адиос, чревоугоднико, не разчитай повече на мен.

— Говорили сме с Дороти за това — отговори Медоус с пълна уста — и дойдохме до извода, че едно от малкото преимущества на човека над останалите живи същества е дето сам може да избере от какво да умре. Може би храната ще ме убие, но единствено тя ми доставя някакво удоволствие в този живот. Освен това по-добре е да умреш от затлъстяване, отколкото да попаднеш в търбуха на акула. След случилото се тази сутрин, надявам се, че ще се съгласиш с мен.

Броуди още предъвкваше късче от сандвича си и след тези думи му трябваха немалко усилия, за да преглътне.

— Пожали ме най-после — примоли се той.

Няколко минути се храниха, без да продумат. Броуди изяде сандвича, изпи млякото, сви опаковката на топка и я пъхна в пластмасовата чаша. Облегна се на стола и запали цигара. Медоус все още ядеше и Броуди знаеше, че нищо не може да попречи на апетита му. Спомни си как веднъж Медоус пристигна на мястото на автомобилна катастрофа, която бе отнела живота на хора, и докато разпитваше полицаите и оцелелите пътници, усилено ближеше кокосов сладолед.

— Във връзка със смъртта на мис Уоткинс — започна Броуди, — дойдоха ми наум някои мисли и бих искал да ме изслушаш.

Медоус кимна.

— Първо, според мен не може да има съмнение относно причината за смъртта й. Вече говорих със Сантос и…

— Аз също.

— Тогава знаеш какво е неговото мнение. Нападение на акула. Ясно е като бял ден. Ако беше видял тялото, щеше да кажеш същото.

— Видях го.

Броуди беше потресен. Нима човек, видял същия ден тази пихтия, би могъл спокойно да седи и да облизва сиропа от лимоновия сладкиш по пръстите си?

— Значи си съгласен с мен.

— Да. Съгласен съм, че е загинала вследствие нападение на акула. Но има редица обстоятелства, които са доста неясни.

— Например?

— Защо се е къпала в такова време през нощта? Знаеш ли каква е била температурата на въздуха около полунощ? Петнайсет градуса! А температурата на водата? Около десет. Трябва да си ненормален, за да се къпеш в океана при такива ниски температури.

— Или пиян — отбеляза Броуди, — а в случая май е било точно така.

— Възможно е. Всъщност ти си прав. Направих справка: семейство Фут не са замесени с марихуана. Безпокои ме друго.

Броуди почувства раздразнение.

— За бога, Хари, не тичай подир призраци. Понякога хората загиват и поради нещастен случай.

— Не говоря за това. Искам да кажа, че е невероятно наблизо да се появи акула. Водата още е съвсем студена.

— Може би някои акули предпочитат студената вода. Какво знаем за тях?

— Има гренландски акули, но те никога не идват толкова на юг, а дори и да стигнат до нашите брегове, нямат обичая да се нахвърлят на хора. Какво знаем за тях? Ето какво ще ти кажа: сега аз знам за тях повече, отколкото тази сутрин. След като видях какво е останало от мис Уоткинс, позвъних на един приятел от института по океанология в Удс Хоул. Описах му трупа и той ми каза, че само един вида акула може да направи това.