Питър Бенчли - Челюсти

Ала в средата на лятото за братята Феликс плъзнаха лоши слухове. Албърт Морис, собственик на магазин за железарски стоки, разправяше, че купували обикновени стоманени гвоздеи, а искали от клиентите си цената за гвоздеи с галванизирани главички. В Амити климатът е влажен, морски и стоманените гвоздеи хващат ръжда само след няколко месеца. Дик Спицър, който държеше склад за дървен материал, каза на някого, че братята Феликс поръчали лошокачествено сурово дърво, за да го използват за поправката на някаква къща на Скоч Роуд. Вратичките на шкафовете се разваляли почти веднага, след като били сложени. Една нощ в бара по-големият брат Армандо се хвалил на чашка колко ловко лъже клиентите си: изпълнявал само две трети от работата по договора, а получавал пълното заплащане. А Феликс-младши, двайсет и една годишният Дани, чието лице бе цялото в младежки пъпки, показвал на приятелите си порнографски списания и се хвалил, че ги е откраднал от къщите, в които е работил.

Местните дърводелци отдавна вече не деляха поръчките си с тях, но двамата братя бяха доста преуспели и спокойно можеха да преживеят зимата. Ето тогава се прояви солидарността на жителите на Амити. Отначало просто намекнаха на братята, че са се задържали в града по-дълго от необходимото. Като чу това, Армандо само надменно се усмихна. Скоро започнаха да му се случват малки неприятности. Ту ще му омекнат гумите на камиона, а компресорът в сервиза ще се окаже повреден, ту ще му потрябва да смени бутилката с газ, а местната компания ще има нужда от цели осем дни за тази услуга. Поръчките му за строителни и други материали или се получаваха на погрешен адрес, или се изпълняваха последни. В магазините, където преди ползваше кредити, започнаха да искат пари в брой. В края на октомври фирмата на братя Феликс беше принудена да спре работата и да се премести.

Приносът на Броуди към солидарността сред жителите на Амити, освен факта, че поддържаше реда и закона и приемаше трезви, добре обмислени решения, се състоеше в това, че той пресичаше слуховете и че след като се съветваше с Хари Медоус, редактора на местния вестник „Лидър“, представяше в рубриката „Новини“ някои от редките неприятни случки в съответната светлина.

Изнасилванията от миналото лято бяха едва-едва споменати в „Лидър“ (и то само като задявки), тъй като Броуди и Медоус бяха единодушни, че призракът на някой сексуален маниак, нападащ всяка жена в Амити, ще навреди на туризма на града. Те бяха улеснени и от факта, че никоя от жените, които се бяха оплакали в полицията, не биха повторили това пред друг.

Когато полицай спираше някого от богатите курортисти да кара кола в нетрезво състояние, Броуди предпочиташе да отбележи в книгата за произшествия (при първо нарушение), че водачът е бил без шофьорска книжка, и новината се появяваше в „Лидър“ в този й вид. Но Броуди не пропускаше да предупреди нарушителя, че ако го хване друг път зад волана в нетрезво състояние, ще му състави протокол и ще го привлече към съдебна отговорност.

Сътрудничеството между Броуди и Медоус се основаваше на твърде деликатно равновесие. Когато в Амити пристигаха групи младоци от някое съседно градче и нарушаваха реда, Медоус винаги получаваше точна информация за възрастта, имената и обвинителните актове. Ако младоци от Амити организираха шумни развлечения и буйстваха, „Лидър“ обикновено се ограничаваше с кратко съобщение, без да споменава имена и адреси — читателите се информираха, че някъде на Олд Мил Роуд е имало случай на нарушение на обществения ред и че е била извикана полиция.

Тъй като някои от летовниците смятаха „Лидър“ за занимателно четиво и се бяха абонирали за него за цялата година, въпросът за грабежи и нападения в пустеещите през зимата вили беше особено неудобен. Много години Медоус го игнорираше, като оставяше на Броуди да уведомява собствениците, че вилите им са обрани, нарушителите наказани, а повредите — отстранени. Но през зимата на 1968 година само за един месец бяха ограбени шестнайсет къщи. Броуди и Медоус дойдоха до извода, че е настанало време „Лидър“ да поведе широко кампания против тези вандалщини. В резултат на кампанията в четирийсет и осем къщи бяха инсталирани сигнални устройства и тъй като хулиганите не знаеха кои вили имат такива устройства и кои не, грабежите почти престанаха и това облекчи до голяма степен работата на Броуди и повиши авторитета на Медоус като войнстващ срещу неправдите редактор.