Питър Бенчли - Челюсти

Понякога между Броуди и Медоус се появяваха разногласия. Медоус бе фанатичен противник на наркотиците. Освен това той притежаваше необикновено остър репортерски нюх и подушеше ли някоя история, тръгваше по следата като същинска хрътка, ако, разбира се, не бе свързана с някои „особени съображения“. През лятото на 1971 година дъщерята на един от местните богаташи бе намерена мъртва на плажа до самите вълни, недалеч от Скоч Роуд. Според Броуди нямаше никакви доказателства за насилствена смърт и тъй като семейството й не се съгласи на аутопсия, бе официално съобщено, че девойката се е удавила.

Но Медоус имаше основания да предполага, че момичето е приемало наркотици и че е било снабдявано с тях от сина на един фермер, производител на картофи. Бяха му нужни почти два месеца, за да разплете тази история, и най-после той доказа, че девойката е потънала, защото е изгубила съзнание в резултат на голяма доза хероин. Редакторът проследи сина на фермера и разкри цяла банда, която се занимаваше с разпространението на наркотици в града. Тази история силно навреди на репутацията на Амити и още повече на самия Броуди. Наистина, той арестува един-двама души, но тъй като случаят бе свързан с не едно нарушение на закона, не му се удаде напълно да заглади своята вина. А Медоус на два пъти бе отличен със специални награди за журналистика.

Сега бе ред на Броуди да настоява случаят да се изнесе във вестника. Възнамеряваше да закрие плажовете за няколко дни, за да даде възможност на акулата да се отдалечи от брега. Не знаеше дали акулите, вкусили веднъж човешко месо, се пристрастяват към него (бе чувал, че при тигрите става точно така), но бе решен да осигури безопасността на населението. Този път се домогваше до гласност, искаше хората да бъдат предупредени и да стоят по-далече от водата.

Броуди разбираше, че ще се сблъска със силна съпротива срещу съобщението във вестника за това нападение. Както и останалите градове, Амити продължаваше да страда от последиците на икономическата криза. Засега летният сезон не обещаваше нищо добро. Наемателите бяха повече на брой от миналата година, но всички бяха „дребни риби“: компании от по десет-петнайсет младежи, които пристигаха от Ню Йорк и общо наемаха една къща. Доста вили по брега на океана, особено по-скъпите, все още не бяха наети. Сензационното съобщение за нападението на акулата можеше да се превърне в катастрофа за Амити.

И все пак Броуди се надяваше, че един нещастен случай в средата на юни, когато тълпите летовници все още не са нахлули, бързо ще бъде забравен. Разбира се, един нещастен случай ще направи много по-малко впечатление, отколкото два или три. Напълно вероятно бе акулата да е вече отплувала, но все пак Броуди не желаеше да рискува живота на хората. Тревогата му като нищо можеше да е напразна, ала една евентуална грешка щеше да се заплати с висока цена.

Той набра номера на Медоус.

— Здравей, Хари — каза той. — Хайде да обядваме заедно.

— Чаках да се обадиш — отвърна Медоус. — С удоволствие. При теб или при мен?

Броуди тутакси разбра, че не би трябвало да му звъни по обяд. Стомахът му продължаваше да се гърчи и от мисълта за храна му призляваше. Погледна календара на стената. Четвъртък. Като всички свои познати, преживяващи от скромна заплата, семейство Броуди пазаруваше в дните, когато магазинът продаваше на по-ниска цена. В понеделник — пилешко месо, във вторник — агнешко, и така през цялата седмица. Когато привършеха единия вид, Елън го отмяташе в списъка си и следващата седмица го заменяше с друго. Единственото разнообразие внасяха леферът и костурът — разбира се, ако някой познат рибар им предоставеше излишъка от улова си. В четвъртък пускаха мляно месо с намаление. Но през този ден Броуди бе видял достатъчно месо на кайма.

— При теб — каза той. — Нека ни донесат нещо от ресторанта. Ще го изядем в твоя кабинет.

— Става — отвърна Медоус. — А какво ще поръчаш?

— Салата с яйца и чаша мляко. След малко ще бъда при теб.

Броуди позвъни на Елън и й съобщи, че няма да се прибере за обяд.

Хари Медоус беше грамаден мъж и дори дишането му струваше немалко усилия, а по челото му се появяваха капчици пот. Нямаше и петдесет години, но ядеше много, палеше една от друга евтини цигари, наливаше се с уиски и, по думите на своя лекар, заемаше първо място в Западните щати сред кандидатите за обширен инфаркт на миокарда.

Когато Броуди влезе в кабинета му, Медоус седеше зад бюрото си и размахваше хавлиена кърпа към отворения прозорец, за да отпъди тютюневия дим.