Ернст Хофман - Приказки

И тъй, прозвучали тръби и барабани, всички присъстващи владетели и принцове потеглили в блестящи празнични облекла — едни под бели балдахини, други в кристални каляски — към наденичното угощение. Царят ги приел крайно радушно и милостиво и като самовластен господар на страната седнал с корона и скиптър начело на трапезата. Но още при първото блюдо с лебервурст всички видели как все повече и повече пребледнявал, как повдигал към небето очи, тихи въздишки се изтръгвали от гърдите му — някаква страшна мъка, изглежда, тровела душата му. А при блюдото с кървавиците той се разхълцал и се отпуснал, стенейки, в креслото, закрил лицето си с ръце и горчиво заплакал. Всички наскачали от трапезата, придворният лекар напразно се опитвал да улови пулса на нещастния цар, дълбока, безименна, види се, мъка разкъсвала сърцето му. Най-сетне, след множество увещания и употреба на силни лекарства от рода на горени пера и други такива, царят дошъл донякъде на себе си и промълвил едва чуто:

— Много малко сланина.

Тогава царицата се хвърлила безутешно в краката му и заридала:

— О, бедни, нещастни мой царствен съпруже! О, каква мъка трябваше да преживеете! Но вижте тук виновницата в краката ви, накажете я строго, ах!… Госпожа Мишонка със седемте си сина и сватове и лелки изядоха сланината и…

Тук вече царицата паднала възнак в безсъзнание. А царят скочил разгневен и извикал:

— Главна дворцова икономке, как стана това?

Главната дворцова икономка разказала, каквото знаела, и царят решил да си отмъсти на госпожа Мишонка и целия й род, който му бил изял сланината за надениците. Тайният държавен съвет бил свикан, той решил против госпожа Мишонка да бъде заведено дело и цялото й имущество да се конфискува, но тъй като царят се опасявал, че междувременно тя ще продължава да му яде сланината, цялата работа била възложена на придворния часовникар и лечител. Този човек, който се казвал също като мен Кристиан Елиас Дроселмайер, обещал да премахне за вечни времена с помощта на една извънредно мъдра държавна операция госпожа Мишонка заедно с целия й род. И наистина, той измислил едни малки, много изкусни машинки, в които на една жичка била закачена пържена сланинка. Тях именно Дроселмайер разположил около жилището на госпожа любителката на сланина. Госпожа Мишонка била достатъчно мъдра и веднага прозряла хитрината на Дроселмайер, но всички нейни предупреждения и увещания били напразни: примамени от апетитната миризма на пържената сланина, всичките седем сина и много сватове и лелки на госпожа Мишонка влезли в Дроселмайеровите машинки, но щом се опитали да отмъкнат сланинката, внезапно една решетка бързо се затворила и им препречила изхода, така че всички били отнесени в кухнята и най-позорно екзекутирани. Госпожа Мишонка с малка групичка приближени напуснала това място на ужасите. Горест, отчаяние, жажда за мъст изпълвали душата й. Дворът ликувал, но царицата била угрижена, защото характерът на госпожа Мишонка й бил известен, знаела, че тя няма да остави неотмъстена смъртта на синовете и роднините си. И наистина, един ден, когато царицата приготвяла кашата от бял дроб за царствения си съпруг, която той много обичал, госпожа Мишонка се появила и казала:

— Моите синове, моите сватове и лелки са избити, внимавай, царице, да не би царицата на мишките да прехапе сега пък твоята принцеска, внимавай!

И веднага се скрила и вече не се видяла, но царицата така се изплашила, че изтървала кашата в огъня. За втори път госпожа Мишонка похабявала любимо ядене на царя, поради което той бил извън себе си от яд…

Но дотук, за тази вечер е вече достатъчно, останалото — някой друг път.

Колкото и да се молеше Мари, която следеше разказа, без да изоставя и собствените си мисли, колкото и да настояваше кръстникът Дроселмайер да продължи приказката нататък, той не се съгласяваше. Най-сетне съдията скочи и каза:

— Много наведнъж не е здравословно, останалото утре.

И тъкмо се канеше да излезе от стаята, когато Фриц го запита:

— Кръстник Дроселмайер, я ми кажи, наистина ли ти си измислил капаните за мишки?

— Как може така глупаво да се пита? — извика майка му, но апелативният съдия много особено се усмихна и тихо каза:

— Та не съм ли аз изкусен часовникар, защо да не мога да измислям капани?

— Сега, деца, вече знаете — продължи на следната вечер апелативният съдия Дроселмайер, — сега знаете защо царицата наредила да бъде тъй грижливо пазена чудно хубавата принцеска Пирлипат. Та как да не се страхува, че госпожа Мишонка ще изпълни заканата си, ще дойде и ще ухапе смъртоносно принцеската? Дроселмайеровите машинки никак не помагали против умната и хитра госпожа Мишонка и единствен астрономът при двореца, който бил същевременно и главен тълкувател на поличбите, и гадател по звездите, претендирал да знае, че само семейството на котарака Мърр ще е в състояние да държи далеч от люлката госпожа Мишонка, затова именно всяка от бавачките трябвало да държи в скута си по един от синовете на това семейство (всички били назначени за тайни легационни съветници при двореца) и чрез галене да се стараят да подслаждат тежката му държавна служба. Веднъж, било вече среднощ, една от двете тайни главни бавачки, които седели до самата люлка, се стреснала сякаш от дълбок сън… Всичко наоколо унесено спяло — никакво мъркане, дълбока тишина, долавяло се само стърженето на дървесния червей, — но какво преживяла тайната главна бавачка, когато до самата себе си съгледала една голяма, много грозна мишка, която, изправена на задните си крака, била сложила зловещата си глава върху лицето на принцесата! Тя изкрещяла от ужас, скочила, всички се събудили, но в този миг госпожа Мишонка (ето коя била голямата мишка при люлката на Пирлипат) бързо побягнала към ъгъла на стаята. Легационните съветници се спуснали подир нея, но твърде късно — през една цепнатина на пода тя изчезнала. Малката Пирлипат се пробудила от шума и жално заплакала.