Робин Слоун: Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

(Публиката ахва. Корвина все още стои отзад и лицето му е намръщено, устата е свита в презрителна гримаса, тъмните му мустаци са провесени надолу и я обвиват цялата. Лицата на другите са втренчени, изпълнени с очакване. Поглеждам към Кат. Изражението й е сериозно, сякаш се притеснява, че от силното напрежение мозъкът ми може да е прегрял и да съм си загубил разсъдъка.)

Ще го кажа така: В тази книга не е скрита някаква загадъчна формула. Няма магически заклинания. Ако някъде съществува тайна за безсмъртие, тя не е тук.

(Корвина взема решение. Обръща се и тръгва към входната врата – покрай пътеката с историческите книги и книгите за самопомощ. Подминава Пенумбра, който е застанал встрани, облегнат на една ниска етажерка. Той проследява излизането на Корвина, после се обръща отново към мен, прави ръцете си на фуния и се провиква: „Продължавай, момчето ми!".)

4 СЛАЙД

Кодексът на Мануций е точно това, което твърди, че е: книга за живота му. Като историческо произведение тя е истинско съкровище. Но аз искам да ви обърна внимание на частта с Геритзун.

Използвах гугъл, за да преведа латинския текст, така че ще ми простите, ако съм разбрал някои детайли погрешно.

Младият Геритзун се поскитал из Обетованата земя, като вършел ковашка дейност тук и там, за да изкара малко пари. Мануций пише, че се е срещал с мистици – кабалисти, гностици, суфисти – и се опитвал да разбере какво да прави с живота си. Освен това по тайните канали на златарите и ковачите чул слухове, че във Венеция ставали някакви интересни неща.

Това е карта на пътуванията на Геритзун, доколкото успях да я реконструирам. Обикалял из Средиземноморието – през Константинопол в Йерусалим, до Египет и през Гърция в Италия.

Във Венеция се срещнал с Алд Мануций.

5 СЛАЙД

Именно в печатницата на Мануций Геритзун открил своето място в света. Печатарството разчитало на всичките му умения като ковач, но ги подчинило на нова мисия. Печатарството не се занимавало с дрънкулки и гривнички, а с думи и идеи. То било на практика интернетът на онова време; било нещо вълнуващо.

И също както интернета днес, печатарството през петнайсети век си имало купища проблеми: Как съхраняваш мастилото? Как смесваш металите? Как отливаш буквите? Отговорите се менели на всеки шест месеца. Във всеки голям европейски град имало дузина печатарски къщи и всички се опивали да отговарят на тези въпроси първи. Най-голямата от тези печатници във Венеция принадлежала на Алд Мануций и това било мястото, в което Геритзун отишъл да работи.

Мануций разпознал веднага таланта му. Пише, че разпознал и духа му; видял, че Геритзун е търсач, изобретател. Затова го наел и двамата работили години наред заедно. Станали най-добри приятели. Нямало човек, на когото Мануций да се доверявал повече, отколкото на Геритзун. И нямало човек, когото Геритзун да уважавал повече от Мануций.

6 СЛАЙД

И така, накрая след няколко десетилетия, през които се оформяла тази нова индустрия и героите ни отпечатали стотици томове, които все още смятаме за едни от най-красивите книги, създавани някога, и двамата остарели. Те решили да сътворят още един велик последен проект, в който да вложат всичко научено, всичко преживяно, и да го предадат на поколенията. Мануций написал своя codex vitae и бил абсолютно честен. В него той обяснил как ставали нещата във Венеция. Разказал за всички сенчести дела, в които се въвличал, за да запази екслузивния си лиценз за печатане на класиците; разказал как всичките му конкуренти се опитвали в един или друг период да го затворят; разказал как вместо това той успял да затвори неколцина от тях. Именно защото бил толкова откровен и защото осъзнавал, че ако отпечата веднага книгата си, това би навредило на бизнеса, който искал да предаде на своя син, Мануций поискал да я зашифрова. Но как?

В същото време Геритзун създавал нов шрифт – най-красивия, който бил правил в живота си: с дръзки нови форми. Този шрифт щял да осигури бъдещето на печатницата на Мануций, след като той починел. И бил прав за успеха на шрифта, защото тези форми и досега носят неговото име. В процеса на създаването му обаче той направил нещо неочаквано. Алд Мануций починал през 1515 г., оставяйки след себе си прекалено откровен мемоар. В този момент, според преданието на Свещената матрица , Мануций поверил на Геритзун ключа към своята закодирана автобиография. Но за изминалите петстотин години нещо се е загубило в превода.