Робин Слоун: Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

– Мат! Имаш ли микроскоп?

Чува се мърморене, тих глас – на Ашли – и Мат се появява в края на стълбите само по боксерки с цветен принт, репродукция на картина на Салвадор Дали. Размахва гигантска лупа. Наистина е голяма и той прилича на детектив от анимационен филм.

– Ето, ето – казва той тихо, като слиза, за да ми я подаде. – Това е най-доброто, което успях да намеря. Добре дошъл, Джанън. Не я изпускай.

После изкачва на бегом отново стълбите и затваря тихо вратата. Отнасям оригиналите на геритзун в кухнята и запалвам лампата. Имам чувството, че съм полудял, но по някакъв хубав начин. Внимателно измъквам един от калъпите от кашона – отново X. Изваждам го от найлоновата му торбичка, избърсвам го с кърпа и го задържам вдигнат под флуоресцентната лампа над печката. После хващам здраво лупата на Мат и надзъртам през нея.

Планините са послание от Алдраг Дракона-баща.

ПИЛИГРИМЪТ

Седмица по-късно е. Разплетох историята – даже не една, а няколко истории. Пратих имейл на Едгар Декъл и му казах, че ако си иска калъпите, най-добре да дойде в Калифорния. Казах му, че всъщност е най-добре да дойде в „Пигмалион" в четвъртък вечерта.

Поканих всички: приятелите си, членовете на братството, всички хора, които ми бяха помагали в това пътешествие. Оливър Гроун убеди началника си да ми разреши да използвам задната част на книжарницата, в която имат сцена и апаратура за представяния на книги и поетични рецитали. Ашли изпече вегански овесени бисквити, цели четири подноса. Мат подреди столовете. Сега Табита Трудо седи на предния ред. Представям я на Нийл Ша (нейния нов благодетел) и той веднага предлага изложба в Калифорнийски плетачки , чийто фокус ще бъде как изглеждат гърдите под пуловери.

– Забележителна гледка – казва той. – Може би най-секси излъчването от всички видове дрехи. Вярно е. Направихме допитване сред фокус групи.

Табита се намръщва и събира веждите си в една.

Нийл продължава:

– В изложбата можем да включим сцени от класически филми, можем да открием оригиналните пуловери, които са носили актрисите, и да ги покажем...

Роузмари Лапен седи на втория ред, до нея са Тиндъл, Федоров, Имберт и неколцина други – повечето са от същата група, която бе дошла в „Гугъл" в онази ярка сутрин не толкова отдавна. Федоров е скръстил ръце на гърдите си и е сложил маска на скептицизъм на лицето си, сякаш казва: Вече съм виждал това . Не е проблем, този път няма да го разочаровам.

Има двама необвързани братя от Япония – рошави младежи с тесни индигово сини дънки. Чули слуховете по тайните канали на братството и решили, че си струва да хванат в последния момент самолет до Сан Франциско. (Прави са.) Игор седи до тях и разговаря небрежно с момчетата на японски.

На предния ред е поставен и един лаптоп, така че Шерил от Консолидацията да може да наблюдава виртуално случващото се. Тя сияе на видеочата, бухналата й черна коса заема целия екран. Поканих и Мрънкалото да се присъедини към нас, но той пътува тази вечер – за Хонг Конг, както ми каза.

През входната врата на книжарницата навлиза мрак: Едгар Декъл пристига и води със себе си от Ню Йорк цял антураж от черни мантии. Всъщност те не са облечени с мантиите си, но видът им издава, че са външни: костюми, вратовръзки, черни строги поли. Влизат стремително през вратата – приблизително дузина са и... изведнъж виждам сред тях и Корвина. Костюмът му е искрящо сив. Все още е внушителен тип, но тук ми се струва някак си умален. Без цялата величественост на средата и фона на каменните стени той е просто един стар... Тъмните му очи проблясват и се спират върху мен. Добре, може би не е чак толкова умален. Клиентите на „Пигмалион" се обръщат след него, повдигат въпросително вежди, докато проследяват марша на черните мантии – сега костюми – през книжарницата. Декъл се усмихва леко. Корвина е сериозен като гроб.

– Ако наистина разполагаш с матрицата на шрифта геритзун – казва той спокойно, – ще си я вземем обратно.

Изпъвам гръб и повдигам малко брадичка. Вече не сме в Читалнята.

– Да, в мен е – казвам аз, – но това е само началото. Настанете се някъде удобно.

О, майчице.

– Моля.

Той обхожда шумящата тълпа и се намръщва, но после дава знак на своите черни костюми. Всички се настаняват на последния ред, тъмна група в задната част на публиката. Корвина остава прав зад тях. Стискам ръката на Декъл, когато минава покрай мен.

– Той ще дойде ли?

– Казах му – кимва съзаклятникът ми. – Но той вече знаеше. В Свещената матрица слуховете се разнасят бързо.