Робин Слоун: Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

– Това е за вас – казвам аз и я подавам на Декъл. – Сто копия от разшифрованата книга. На оригиналния латински език. Реших, че вие, момчета, ще искате да си я преведете сами.

Пенумбра се разсмива.

– Значи вече си и издател, така ли, момчето ми?

– Отпечатване по поръчка, мистър Пенумбра. По два долара на книга.

Декъл и неговите другарчета отнасят съкровищата си – един стар кашон и един нов – до наетия ван отвън. Сивокосият мениджър на „Пигмалион" е седнал в кафенето и наблюдава внимателно как се изнасят от книжарницата, пеейки щастливи някаква песен на гръцки език. Пенумбра се е замислил нещо.

– Съжалявам само за едно – казва той. – Маркъс със сигурност ще изгори моя codex vitae . Също като книгата на Основателя и моята бе нещо като историческо произведение. Тъжно ми е, че ще бъде загубено.

Сега е време да го смая за втори път.

– Когато бях в библиотеката, не сканирах само МАНУЦИЙ.

Бръквам в джоба си, изваждам синя флашка и я притискам в дланта му.

– Не е толкова хубава като истинската книга, но думите й са тук.

Пенумбра стиска здраво флашката. Пластмасовата й повърхност сияе на светлината на книжарницата, а на устните му се е появила прелестна полуусмивка.

– Момчето ми – ахва шефът ми, – ти си пълен с изненади.

После веждите му се извиват в красива дъга.

– И мога да си я отпечатам само за два долара?

– Абсолютно.

Пенумбра обвива немощната си ръка около раменете ми, навежда се към мен и казва тихо:

– Този град, в който живеем – отне ми прекалено дълго време, за да го осъзная, но той е Венецията на нашето време. Онази Венеция.

Очите му се отварят широко и той разтърсва глава.

– Също като самия Основател.

Не съм сигурен накъде отива този разговор.

– Най-накрая осъзнах – казва Пенумбра, – че трябва да мислим като Мануций. Федоров има пари, както и твоят приятел – онзи, забавният.

Сега и двамата се оглеждаме из книжарницата.

– Какво ще кажеш да си намерим патрони – един или двама... и да започнем отново?

Не мога да повярвам на ушите си.

– Трябва да призная – поклаща глава Пенумбра. – Изпитвам благоговение пред Грифо Геритзун. Постижението му е уникално. Но ми остава съвсем малко време на този свят, момчето ми – намига ми той, – а все още има толкова загадки, които чакат да бъдат разгадани. С мен ли си?

Мистър Пенумбра. Идея си нямате.

ЕПИЛОГ

Е, какво ще стане след това?

Нийл Ша, дънджън мастерът, ще успее в мисията си да продаде компанията си на „Гугъл". Кат ще представи проекта на другите МП и те ще го подкрепят. Ще придобият „Анатомикс", ще я преименуват „Гугъл тяло" и ще пуснат нова версия на софтуера, която всеки ще може да сваля безплатно. Циците все още ще са най-готината част в него.

След това Нийл най-накрая ще стане безмерно богат и ще се превърне в истински филантроп. Първо, Фондацията на Нийл Ша за жени творци ще се сдобие с дарение, офис и изпълнителен директор: Табита Трудо. Табита ще напълни бившата сграда на пожарната с рисунки, картини, текстилни пана и гоблени, все творения на жени художнички, всичките откупени от КУДХ , и после ще започне да раздава субсидии. Големи.

После Нийл ще отмъкне Мат Майтелбранд от ИЛM и двамата заедно ще основат продуцентска компания, която ще използва пиксели, полигони, ножове и лепило. Нийл ще купи филмовите права за „Хроники на драконовата песен". След продажбата на „Анатомикс" той веднага ще отмъкне Игор от „Гугъл" и ще го назначи за водещ програмист в студиото, което ще носи звучното име „Нечистокръвния". Планира трилогията да бъде в 3D. Мат ще е режисьорът.

Кат ще има страхотна кариера като МП. Първо, ще донесе в „Гугъл" разшифрованата книга на Алд Мануций, която ще се превърне в крайъгълния камък на новия проект „Изгубените книги". Дори в „Ню Йорк Таймс" ще пишат за това. После придобиването на „Анатомикс" и популярността на „Гугъл тяло" ще й спечелят поредните минути слава. Снимката й ще се появи в списание „Уайред" на цяла страница – тя ще стои под големите екрани за визуализация на данни с ръце на кръста, блейзърът й ще бъде разкопчан свободно над яркочервената й Бам! тениска.

Тогава ще осъзная, че тя така и не е спряла да я носи.

Оливър Гроун ще завърши доктората си по археология. Ще си намери веднага работа – и то не в музей, а в компанията, която отговаря за Фонда с наличности. Ще получи задачата да прекатегоризира всеки мраморен артефакт, датиран отпреди II в. пр.Хр., което ще го изстреля директно в рая.