Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Но едва когато попада на страницата с изписаните с детински криволици имена на близнаците Мъри, Чандреш се убеждава, че в книгата се съдържат имената на всички хора, свързани по някакъв начин с цирка.

И чак след по-внимателно оглеждане забелязва, че всяко от тях е придружено от кичур коса.

По-задните страници съдържат имената на основателите на цирка. Едно липсва съмнително, а друго е махнато нарочно.

Върху последната страница се вижда неговият собствен подпис, заврънкулки от нечетливи инициали, внимателно откъснати от някакъв лист — може би от фактура или писмо. Под него е залепен кичур гарвановочерна коса, заобиколен от символи и букви. Ръката на Чандреш се вдига, за да докосне краищата на къдриците, виещи се над яката му.

Над бюрото преминава сянка и той подскача от изненада. Книгата пада затворена.

— Господин Лефевр?

Марко стои на прага и го гледа любопитно.

— Аз… мислех, че си излязъл — казва Чандреш. Поглежда към книгата, после очите му се спират обратно на асистента му.

— Да, излязох, но забравих да си взема някои неща. — Погледът на Марко пробягва по скиците и хартиите на пода. — Мога ли да ви попитам какво правите, господине?

— Аз мога да ти задам същия въпрос — отвръща Чандреш. — Какво е това? — Той отново отваря книгата, страниците прошумоляват, после се успокояват.

— Това са сведения за цирка — отговаря Марко, без да поглежда към книгата.

— Какви сведения, по-точно? — настоява Чандреш.

— Система, която съм измислил сам — обяснява асистентът. — Както знаете, в цирка трябва да се поддържа добър ред.

— Откога го правиш?

— Кое?

— Да записваш всичко… каквото и да представлява тази глупост. — Чандреш прелиства страниците на книгата, макар да осъзнава, че вече не желае да я докосва.

— Системата ми датира от времето на създаването на цирка.

— Правиш нещо с него, с всички нас, нали?

— Просто си върша работата, господине — отвръща Марко. Сега в гласа му се прокрадва рязка нотка. — И ако ми позволите да го кажа, не ми харесва, че ровите из книжата ми, без да ме питате.

Чандреш заобикаля бюрото, за да се изправи лице в лице с асистента си, прекрачва над скиците и залита, но гласът му не трепва.

— Ти си мой подчинен. Имам пълното право да видя каквото и да е в собствената си къща, както и да проверя какво става със собствените ми проекти. Работиш с него, нали? През цялото време си държал всичко в тайна от мен. Нямаш право да действаш зад гърба ми…

— Зад гърба ви ли? — прекъсва го Марко. — Дори не можете да започнете да разбирате нещата, които стават зад гърба ви. Които винаги са ставали зад гърба ви — много преди началото на всичко това.

— Не съм очаквал подобно нещо, когато съм те наемал на работа — казва Чандреш.

— Никога не сте имали право на избор по отношение на наемането ми на работа — отвръща Марко. — Нямате никакъв контрол и никога не сте имали. А и не сте искали да знаете как стават нещата. Подписвахте бележки, без да ги поглеждате. Казвахте, че парите не ви интересуват. Нито детайлите — винаги ги оставяхте на мен.

Тетрадките върху бюрото се размърдват, когато Марко повишава глас, и затова той млъква, отстъпва назад. Тетрадките отново замръзват в безредни купчини.

— Ти саботираш начинанието ми — казва Чандреш. — Лъжеш ме в лицето. Един господ знае какво се съдържа във всичките тези книжа…

— Какви книжа, сър? — пита Марко.

Чандреш поглежда обратно към бюрото. Върху него няма никакви тетрадки, никакви счетоводни книги. До лампата стои мастилница, бронзова статуйка на египетско божество, часовник и празната бутилка от бренди. Върху полираната дървена повърхност не е останало нищо друго.

Чандреш заеква, поглеждайки от бюрото към Марко и обратно, неспособен да се фокусира.

— Няма да ти позволя да ми причиниш това — казва Чандреш, взема бутилката от масата и я размахва пред себе си. — Уволнен си. Незабавно трябва да си тръгнеш.

Бутилката изчезва. Чандреш спира, стиснал празния въздух в ръка.

— Не мога да си тръгна — отвръща Марко. Гласът му е спокоен и контролиран. Всяка дума произнася бавно, сякаш обяснява нещо на малко дете. — Не ми е разрешено. Трябва да остана тук и да продължа с тази глупост, както така точно се изразихте. А вие ще се върнете към пиенето и партитата си, и дори няма да си спомняте, че сме водили този разговор. Нещата ще продължат по същия начин както досега. Ето това ще се случи.

Чандреш отваря уста да възрази и отново я затваря объркано. Поглежда към Марко, после обратно към празното бюро. Премества поглед към ръката си, отваря и затваря пръстите си, опитва се да стисне нещо, което вече не е там, макар да не си спомня какво всъщност е то.