Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

През паузата, която следва, се чува тежкото тракане на часовника.

— Не искам да водя този разговор — казва господин Барис, щом тиктакането става непоносимо. — Не исках да го водя с нея тогава, не искам да го водя и с теб сега.

— Знаеш какво става, нали? — пита Лейни.

Господин Барис изравнява една купчина книжа върху бюрото, докато обмисля отговора си.

— Да — казва той след малко. — Знам.

— Каза ли на сестра ми?

— Не.

— Тогава кажи на мен.

— Не мога. Ако го сторя, ще предам нечие доверие, а аз не искам да го правя, дори и за теб.

— Колко пъти си ме лъгал? — надига се от стола си Лейни.

— Никога не съм лъгал — възразява господин Барис и също става. — Не споделям с хората онова, за което нямам свободата да говоря. Дадох дума и възнамерявам да я спазя, но никога не съм те лъгал. Ти дори не си ме питала, предполагаше, че нищо не знам.

— Тара те е питала.

— Не направо — отвръща господин Барис. — Не мисля, че знаеше какви въпроси да ми зададе, но и да знаеше, нямаше да й отговоря. Бях загрижен за нея и й предложих да поговори с Александър, щом искаше отговори. Предполагам, че именно заради това е била на гарата. Не знам дали изобщо се е срещала с него. Не питах.

— Значи Александър също знае?

— Вярвам, че едва ли има нещо, което да не му е известно.

Лейни въздъхва и се връща на мястото си. Взема чашата си и после, без да отпие от нея, я слага обратно на бюрото.

Господин Барис заобикаля, взема ръцете й в своите и се уверява, че тя го гледа право в очите, преди да заговори:

— Щях да ти кажа, ако можех.

— Знам, Итън. Знам.

Лейни стиска леко ръцете му, за да го увери отново.

— Нямам нищо против това, Лейни — признава господин Барис. — Местя офиса си на всеки няколко години, наемам нов персонал. Продължавам работата си по вече започнати проекти и поддържам контакт с клиентите си чрез писма. Не е трудно за постигане, като се има предвид какво получавам в замяна.

— Разбирам. Къде се намира циркът в момента?

— Не съм сигурен. Струва ми се, че наскоро си е тръгнал от Будапеща, макар да нямам представа накъде е потеглил. Мога да разбера; Фридрих ще знае, а аз и без това трябва да му изпратя телеграма.

— И откъде ще знае хер Тийсен накъде се е отправил циркът?

— Силия Боуен му казва.

Лейни не му задава повече въпроси.

Господин Барис е облекчен, когато тя приема поканата му за вечеря, а облекчението му нараства още повече, когато гостенката му се съгласява да удължи престоя си в Швейцария, преди да настигне цирка.

Лейни кани Силия да я посети в хотел „Пера Палас“ още щом пристига в Константинопол. Чака във фоайето, а на масата пред нея стоят две димящи чаши с формата на лале с допълващи ги чинийки.

Силия пристига и двете се поздравяват топло. Силия разпитва Лейни за пътуването й, преди да се впуснат в обсъждане на града и хотела, както и на високите тавани на фоайето, в което седят.

— Сякаш сме в палатката на акробатите — отбелязва Лейни и вдига поглед към куполите, опасващи тавана — всеки от тях е очертан с кръгчета от стъкло в тюркоазен цвят.

— Много отдавна не си идвала в цирка — отбелязва Силия. — Пазим костюмите ти, в случай че поискаш да се присъединиш към статуите довечера.

— Не, благодаря — отвръща Лейни. — Не съм в настроение да стоя неподвижно.

— Винаги си добре дошла — казва Силия.

— Знам — отвръща Лейни. — Макар че, ако трябва да бъда честна, не съм тук заради цирка. Дойдох да говоря с теб.

— За какво искаш да говорим? — Лицето на Силия става загрижено.

— Сестра ми беше убита на гара „Свети Панкрас“ след посещение в грандхотел „Мидланд“ — казва Лейни. — Знаеш ли защо е ходила там?

Силия свива пръсти около чашата с чай.

— Знам кого е отишла да види — отвръща, като подбира внимателно думите си.

— Предполагам, че Итън ти е казал — вмята Лейни.

Силия кимва.

— Знаеш ли защо е искала да го види?

— Не.

— Защото усещаше, че нещо не е наред — обяснява Лейни. — Усещаше чак с мозъка на костите си, че светът й се е променил, без да й е дадено обяснение. Не разполагаше с нищо, за което да се хване, да разбере. Вярвам, че всички се чувстваме така и всички се справяме с усещането по различни начини. Итън и танте Падва имат работата си, която да запълва времето им, да ангажира мозъците им. За известно време аз самата изобщо не се притеснявах от случващото се. Много обичах сестра си и винаги ще я обичам, но мисля, че тя допусна грешка.

— Вярвах, че е инцидент — тихо отвръща Силия, вперила поглед в керамичния плот на масата.