Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Толкова ли е зле? — пита Лейни, докато разбърква чая си.

— Загубил е част от себе си — отвръща мадам Падва. — Преди съм го виждала изцяло погълнат от проекти, но не съм ставала свидетелка на нещо от подобен характер. То го е превърнало в дух на онова, което беше, въпреки че в неговия случай духът на предишното му аз е много по-ярък, отколкото този на повечето хора. Правя каквото мога. Издирвам авангардни балетни компании, които да изнасят представления в театрите му. Поддържам го да не загуби равновесие в операта, когато всъщност той трябва да го прави за мен. — Тя отпива глътка чай, преди да добави: — И не че искам да повдигам тази болезнена тема, скъпа, но го държа далеч от влакове.

— Предполагам, така е разумно — съгласява се Лейни.

— Познавам го от дете и това е най-малкото, което мога да направя за него.

Лейни кимва. Има още въпроси, но решава, че е по-добре да ги запази за следващия човек, когото възнамерява да посети. През остатъка от следобеда двете жени не обсъждат нищо друго, освен модата и теченията в изкуството. Мадам Падва настоява да ушие на Лейни по-непретенциозна прасковена версия на кремавата рокля; само за няколко минути нахвърля скицата за нея.

— Щом се пенсионирам, всичко това ще остане на теб, скъпа — заявява мадам Падва, когато Лейни си тръгва. — Не се осмелявам да го поверя на друг.

Офисът е голям, но изглежда по-малък поради множеството мебели в него. Въпреки че повечето му стени са направени от матирано стъкло, те са почти напълно скрити от шкафове и полици. Чертожната маса до прозорците е скрита под внимателно подредения хаос на книжата, диаграмите и скиците. Мъжът с очилата, седнал зад нея, е почти невидим, слива се с обкръжаващата го атмосфера. Драскането на молива му върху хартията е методично и прецизно като тиктакането на часовника в ъгъла.

Офисът е същият като онзи, който е заемал по-малко площ в Лондон, както и като друг един — във Виена, преди да бъде преместен тук, в Базел.

Господин Барис оставя молива и си сипва чаша чай. За малко да я изпусне, когато вдига поглед и вижда Лейни Бърджис, застанала на прага му.

— Изглежда асистентът ти отсъства в момента — казва тя. — Нямах намерение да те стряскам.

— Няма проблем — отвръща господин Барис и оставя чашата си на бюрото, преди да се надигне от стола. — Очаквах те по-късно.

— Хванах по-ранен влак — обяснява Лейни. — Исках да те видя.

— Винаги времето, прекарано с теб, е удоволствие — казва господин Барис. — Чай?

Лейни кима и си проправя път сред претъпкания офис, за да стигне до стола от другата страна на бюрото.

— За какво си приказвахте с Тара, когато тя те посети във Виена? — пита го още преди да е седнала.

— Мислех, че знаеш — отвръща господин Барис, като отбягва погледа й и вместо това задържа вниманието си върху каната с чай.

— Ние сме две различни личности, Итън. Не сме взаимно заменяеми само защото така и не успя да решиш в коя от двете ни си влюбен.

Той оставя каната и приготвя чая й; знае как го предпочита и няма нужда да я пита.

— Помолих те да се омъжиш за мен, но ти никога не ми отговори — напомня й инженерът, докато разбърква чая й.

— Помоли ме, след като Тара почина — напомня му Лейни. — Откъде мога да съм сигурна, че сам си направил този избор, а не го е сторил друг вместо теб?

Той й подава чашата. Ръката му покрива нейната, когато тя посяга да вземе чая си.

— Обичам те — казва господин Барис. — Обичах и нея, но не по същия начин. Всички вие сте ми скъпи, като семейство сте ми. В някои случаи — дори по-скъпи.

Той се връща на стола си и си сваля очилата, за да ги изтрие с носната си кърпа.

— Не знам защо изобщо ги нося — признава и поглежда надолу към тях. — От години не са ми нужни.

— Носиш ги, защото ти отиват — подхвърля Лейни.

— Благодаря ти — отвръща той и ги връща обратно на мястото им. Наблюдава я как отпива от чая си. — Предложението ми продължава да е валидно.

— Знам. Обмислям го.

— Не бързай — съветва я господин Барис. — Изглежда разполагаме с всичкото време на този свят.

Лейни кимва, оставя чашата си на бюрото.

— Тара винаги е била рационалната, разумната сестра — казва тя. — Двете се допълвахме и балансирахме, това беше една от причините да постигаме отлични резултати във всичко, което правехме. Тя осигуряваше стабилната основа за моите идеи, резултат на въображението ми. Аз виждах нещата в детайл, а Тара — в цялостен спектър. Това, че не виждам спектъра, е причината в момента аз да съм тук, а тя — не. Аз виждам всеки елемент отделно и никога не се интересувах дали всичко си пасва добре, или не.