Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

На прага Чандреш се поколебава. Малкият офис е тъмен, като се изключи светлината, нахлуваща откъм коридора и от уличните лампи. Отново се поколебава. Ако в бутилката му имаше още бренди, може би щеше да затвори вратата и да се отдалечи. Но тя е празна, а той си е в собствената къща, в края на краищата. Напипва ключа на аплика до вратата и го щраква. Стаята пред него светва.

Наблъскана е с твърде много мебели. Покрай стените са наредени шкафове и сандъци, кутии с папки, строени в прави редици. Бюрото в центъра, заемащо почти половината от пространството, е по-малка, по-скромна версия на онова в неговия кабинет, въпреки че повърхността му е отрупана с шишенца мастило, писалки, купчини тетрадки — всички в идеален ред, а не загубени сред купища фигурки, скъпоценни камъни и антични оръжия.

Чандреш оставя празната бутилка и започва да рови из шкафовете и папките, отваря чекмеджетата и прелиства документи, без да има ясна представа какво търси. Изглежда няма точно определена секция за документацията, касаеща цирка; част от нея открива в папките с театрални билети и приходни ордери.

Малко е изненадан, че няма ясна система за завеждане на нещата. Върху кутиите липсват етикети. Съдържанието на офиса е подредено, но не следва точно структурирана организация.

В един шкаф Чандреш се натъква на купища скици. Върху много от тях се виждат печатът и инициалите на господин Барис, но има и диаграми, начертани от непозната ръка. В някои случаи дори не може да определи на какъв език е писано, макар че в ъгъла на всяка страница се мъдрят красивите думи Le Cirque des Rêves.

Чандреш премества скиците на по-светло, разстила ги върху малкото свободно пространство по пода, оглежда ги лист след лист. Щом приключи, оставя всеки един от тях да се навие на руло и да се търкулне към някоя купчина, докато той се прехвърля на следващия.

Бележки има дори върху чертежите, които със сигурност са работа на господин Барис. Допълнения с различен почерк, слоеве, натрупани върху оригиналния дизайн.

Чандреш оставя рулата на пода и се връща към подредената купчина тетрадки до изоставената бутилка от бренди върху бюрото. Приличат на банкови книги — редици цифри и изчисления, крайни суми и дати. Чандреш ги захвърля настрана.

Насочва вниманието си към бюрото. Започва да отваря тежките дървени чекмеджета. Няколко са празни. В едно открива непокътнати тетрадки и запечатани бурканчета с мастило. Друго е пълно със стари бележници. В тях срещите и задачите за определените дни са стенографирани с подредения деликатен почерк на Марко.

Последното чекмедже е заключено.

Чандреш понечва да се прехвърли на един кашон с папки наблизо, но нещо го тегли към заключеното чекмедже.

В бюрото няма ключ. На другите чекмеджета липсват ключалки.

Не може да си спомни дали когато преди много години поставяха бюрото тук, е имало ключалка. Беше много отдавна — тогава в офиса имаше само бюро, един-единствен шкаф и стаята беше изглеждала почти просторна.

След като прекарва няколко минути в търсене на ключа, нетърпението на Чандреш нараства. Той се връща в кабинета си и взема сребърния нож, забит в мишената за стрелички на стената.

Ляга на пода зад загадъчното бюро и за малко не счупва ключалката в опитите си да я отвори, но накрая е възнаграден с леко щракване. Ключалката се поддава под натиска на острието.

Чандреш оставя ножа на пода, издърпва чекмеджето и намира вътре само една книга.

Тя е голяма и е подвързана с кожа. Чандреш я изважда от чекмеджето, удивен от тежестта й, и я стоварва шумно върху бюрото.

Книгата е стара и прашна. Кожената подвързия е износена, с протрити краища.

Чандреш се поколебава само за момент, после разтваря корицата.

Вътрешната й част е покрита с дърво, нарисувано на ръка и отрупано със символи и знаци. Изписана е нагъсто, вижда се повече мастило, отколкото чиста хартия. Чандреш не може да разшифрова нищо от написаното, дори не знае дали знаците са разделени на думи, или представляват един безкраен мотив. Тук-там съзира някой знак, който му се струва познат. Някои приличат на цифри. Други наподобяват по форма египетски йероглифи. Напомнят му за татуировката на жената каучук.

Страниците на книгата също са покрити с подобни писания, макар че преди всичко съдържат други неща. Изрезки от документи.

Чак след няколко страници Чандреш осъзнава, че на всяко късче хартия има подпис.

Отнема му още по-дълго време да схване, че имената от подписите са му познати.