Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Оглежда бурканите и бутилките, заинтригуван, но изпълнен с колебание дали да отвори още някой. Избира един от матирано стъкло и развинтва сребристата метална капачка. Този буркан не е празен, на дъното му се вижда малко количество бял пясък. Миризмата, която се носи от него, не може да бъде сбъркана с друго — мирис на океан, хубав слънчев ден на брега. Чува шума на вълните, стелещи се по пясъка, крясъка на чайка. Долавя и нещо мистериозно, нещо фантастично. Флагът на пиратски кораб на далечния хоризонт, опашката на невидима русалка зад една вълна. Ароматът и усещането подканват към приключение, вълнуват, наситени са със соления вкус на морски бриз.

Бейли затваря буркана и ароматът и усещането избледняват, затворени обратно в стъклото с неговата шепа пясък.

Третият път избира бутилка от един рафт на стената. Чуди се дали има някаква разлика между бурканите и бутилките на масата и тези, които са пръснати наоколо, дали не са подредени по някаква неразбираема за него система.

Бутилката е висока и тънка, с коркова тапа, придържана на място от сребриста тел. Бейли измъква малко трудно тапата и тя излиза с пукот. На дъното има нещо, но той не може да каже какво е. Ароматът, който се носи от тънкото гърло, е ярък и цветен. Розов храст, отрупан с натежали от росата цветове, пръст с мирис на мъх. Обзема го чувството, че върви по градинска пътека. Чува бръмченето на пчели и мелодията на птичи песни в дърветата. Вдъхва още по-дълбоко и наред с аромата на розите усеща и мириса на други цветя: лилии, ириси и минзухари. Листата на дърветата шумолят на лекия топъл ветрец, недалеч се разнася звукът от нечии стъпки. Усещането за галеща се в краката му котка е толкова силно, че Бейли поглежда надолу в очакване да я види — но на пода на палатката няма нищо друго, освен още буркани и бутилки. Той затъква корковата тапа обратно и връща бутилката на полицата. После се чуди коя да избере.

На една от лавиците, забутана най-отзад, стои мъничко закръглено шишенце с късо гърло, затворено със стъклена запушалка. Бейли го взема внимателно. По-тежко е, отколкото е очаквал. Той маха запушалката и е объркан, защото в началото мирисът и усещанията не се променят. После долавя аромат на карамел, носещ се из свежия есенен бриз. Мирис на вълна и сладкиши го кара да се чувства така, сякаш е облечен в тежко палто и е увил топъл шал около врата си. Струва му се, че наоколо се разхождат хора с маски. Мирисът на огън се смесва с мириса на карамела. И тогава пред него нещо помръдва. Нещо сиво. Гърдите му се свиват в остра болка. Усеща, че пада. Вой на вятър или писък на момиче.

Бейли поставя уплашено запушалката на мястото й. Не иска преживяването му да свършва така, затова връща малкото странно шише на полицата и решава да избере само още едно нещо, преди да излезе да се срещне отново с Попет и Уиджит.

Този път взема една от кутиите на масата, изработена от полирано дърво и с гравиран капак. Отвътре кутията е облицована с бяла коприна. Ароматът е дълбок и лютив, Бейли усеща как около главата му се вие пушек. Топло е, парва го горещ пустинен въздух, слънцето е нажежено, пясъкът е мек и ситен. Бузите му пламват от топлината и от още нещо. По кожата му се разлива на вълни някакво галене, като от допира на коприна. Звучи непозната мелодия. Гайда или флейта. И смях, висок смях, който се смесва хармонично с музиката. Вкусът на нещо сладко, но лютиво върху езика му. Изживяването е богато и леко, ала в същото време — тайнствено и чувствено. Една ръка го докосва по рамото и Бейли подскача от изненада, изпуска капака върху кутията.

Усещането изчезва веднага. Бейли е сам под трепкащите звезди в палатката.

Това е достатъчно, мисли си той. Връща се при процепа в стената, като внимава да не бутне стоящите наблизо буркани и бутилки.

Спира да оправи табелката, висяща от корделата на входа, за да се вижда по-добре, макар че не е сигурен защо го прави. Картинката със заспалото в леглото си под звездите дете, гледащо нагоре — но е трудно да се каже дали сънищата му са спокойни, или не.

Връща се при Попет и Уиджит, чуди се дали ще се съгласят да отидат до централния площад на цирка, за да си вземат нещо за ядене.

И тогава, както си ходи, в носа го удря мирисът на карамел и Бейли установява, че вече не е особено гладен.

Момчето върви по виещите се алеи, мислите му са изцяло заети от мистериозните бутилки.

Завива за пореден път и се натъква на издигната платформа — на нея стои жена, неподвижна като статуя. Тя е различна от снежната девойка, която е виждал преди.