Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Тя все още има разстроен вид, но преди Бейли да успее да я попита какво не е наред, Уиджит поглежда часовника си и установява, че са закъснели за представлението си. Тримата се разбират по-късно да се срещнат отново и близнаците изчезват в тълпата.

Бейли е гледал котенцата толкова много пъти през последните няколко вечери, че на практика е запомнил триковете им наизуст, затова предпочита да се поразходи сам из цирка, докато чака приятелите си да се освободят.

Покрай пътеката, по която избира да се пошляе, не се виждат никакви врати — очевидно е само алея между палатките с безкрайни райета, осветени от мигащи лампички.

Забелязва някакво неясно петно сред редуващите се черно и бяло.

Отстрани на една от палатките открива пролука. Процеп в брезента, чиито краища са поръбени със сребърни халки, с висяща черна кордела отгоре — сякаш е трябвало да бъде прокарана през халките, за да се затвори плътно палатката. Бейли се чуди дали някой от членовете на цирка не е забравил да го стори.

Тогава забелязва табелата. Тя е с размерите на пощенска картичка и е прикрепена към черната кордела така, както се закачат пожелания към подаръци. Табелата виси свободно на няколко сантиметра от земята. Бейли я обръща. От едната й страна се вижда черно-бяла рисунка на дете в легло, покрито с пухкави възглавници и кариран юрган; леглото не е в детска стая, а е разположено под обсипано със звезди нощно небе. Обратната страна е бяла и върху нея с елегантен калиграфски почерк с черно мастило е написано:

Приказки за лека нощ

Нощни рапсодии

Антологии на паметта

Моля, влизайте внимателно и се чувствайте свободни да отворите онова, което е затворено.

Бейли не е сигурен дали всичко това се отнася точно за тази палатка, или табелката е попаднала тук от друго място. Табелите на повечето палатки са разположени на видно място и са изработени от боядисано дърво, а входовете им са ясно очертани или маркирани. Тази тук обаче изглежда така, сякаш не би трябвало да бъде намирана. Останалите посетители я подминават, докато се придвижват от единия край на цирка към другия, твърде погълнати от разговорите си, за да забележат как момчето, застанало отстрани на една палатка, разсъждава над някаква табелка с размерите на пощенска картичка.

Бейли разтваря колебливо двете свободни части от платнището. Достатъчно, за да надникне вътре и да се опита да установи дали това наистина е отделна атракция, или е задната част на палатката на акробатите, или пък е просто някакъв склад. Различава единствено няколко мигащи лампички, както и неясни очертания — вероятно на мебели. Все още не е сигурен, но разтваря по-широко брезента — колкото да влезе. Пристъпва предпазливо вътре, следвайки инструкциите върху картичката. Доста разумно, тъй като веднага се натъква на една маса, покрита с буркани, бутилки и купи, подрънкващи при допира си едни с други. Бейли спира с надеждата, че няма да събори нещо.

Стаята е дълга, с размерите на официална зала за партита — или може би само прилича на такава заради масата, която се простира по цялата дължина на палатката, въпреки че покрай нея е оставено достатъчно място, за да бъде заобиколена. Всички съдове са различни. Някои буркани са от най-обикновено стъкло, други са от гледжосана глина или матирано стъкло с орнаменти. Бутилките са за вино, уиски или парфюм. Има буркани за захар със сребърни капаци и кутии, които доста приличат на урни. Не са подредени в строго определен ред; просто са пръснати върху цялата маса. По периферията на стаята се виждат допълнително буркани и бутилки — някои са на земята, други са поставени върху кутии и високи дървени етажерки.

Единственият елемент, който съответства на рисунката върху табелката, е таванът. Той е черен и покрит с миниатюрни мигащи лампички. Ефектът е почти идентичен с този на нощното небе отвън.

Докато обикаля около масата, Бейли се чуди как да свърже всичко това с детето в леглото или пък с приказките за лека нощ.

Спомня си, че на табелката пише да се отвори затвореното. Чуди се какво ли има във всичките тези буркани. Повечето, през които се вижда, изглеждат празни. Той стига до отсрещния край на масата и взема един — малък, кръгъл, керамичен, гледжосан в черно, лъскав и с капак, завършващ с кръгла извита дръжка. Дръпва капака нагоре и надниква в буркана. Отвътре излиза тъничка струйка дим, но с изключение на това бурканът е празен. Докато наднича вътре, до носа му достига миризмата на бумтящ огън, примесена със слаб аромат на сняг и печени кестени. Обладан от любопитство, Бейли вдъхва дълбоко. Различава аромата на топло подсладено вино, захарни бонбони, мента и дим от лула. Свежият боров мирис на иглолистно дърво. Восъкът, капещ от запалени свещи. Почти усеща снега, радостната възбуда, очакването, вкуса на захарна пръчка. Главозамайващо, прекрасно и притеснително. След съвсем кратко време той затваря капака и внимателно връща буркана обратно на масата.