Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Попет и Уиджит са най-младите гости — двамата са на една и съща възраст с цирка. Червените им коси са изложени на показ в целия им разкош, а дрехите са подбрани в топлото синьо на среднощно небе, поръбено с розово и жълто. За рождения ден на близнаците Чандреш им подарява две пухкави оранжеви котенца със сини очи и панделки около вратлетата. Попет и Уиджит се прехласват по тях и веднага ги кръщават Бутис и Паво, макар че по-късно не могат да се сетят кое от двете напълно еднакви котета е Бутис и кое — Паво; когато е възможно, говорят за тях в множествено число.

Заговорниците основатели на цирка са тук, с изключение на Тара Бърджис. Лейни пристига във феерична яркожълта рокля, придружена от господин Итън Барис, облечен в тъмносин костюм — възможно най-цветното, което може да си позволи, макар вратовръзката му да е малко по-ярка, а на ревера му да е забодена жълта роза.

Господин А. Х. идва в обичайното си сиво.

След известен натиск от страна на Чандреш, мадам Падва се появява в рокля от златна коприна с червена бродерия, подобна на дантела, и яркочервени пера в бялата си коса. По-голямата част от вечерта прекарва на един от столовете до огъня и наблюдава развоя на събитията край себе си, вместо да се включва в тях.

Хер Фридрих Тийсен е тук по специална покана — при условие че няма да напише нито дума за събитието, нито ще разкаже на някого за него. Той с удоволствие обещава и пристига, облечен преобладаващо в червено, с едно-две черни петна — пълна противоположност на обичайното му облекло.

Вечерта прекарва предимно в компанията на Силия Боуен, чиято рокля променя цвета си така, че да е в тон с облеклото на човека, до който застава в един или друг момент.

Представя я на господин А. Х., тъй като не си спомня дали двамата са се срещали и преди. Силия твърди, че не го познава, макар да се сеща за джентълмена, който любезно поема ръката й — той изглежда по абсолютно същия начин, както по времето, когато тя е на шест години. Само костюмът му се е променил, осъвременен е, за да отговаря на настоящата мода.

Някои настояват Силия да им покаже няколко трика. В началото тя отказва, но по-късно отстъпва, дръпва обърканата Цукико по средата на дансинга и бързо прави така, че жената каучук да изчезне, въпреки тълпата наоколо. В един момент в центъра на кръга се виждат две жени в нежнорозови рокли, в следващия остава само Силия.

Секунди по-късно откъм библиотеката се разнасят викове, тъй като Цукико се появява в обрамчения с лампички саркофаг, подпрян в единия ъгъл. Тя взема чаша шампанско от таблата на един удивен сервитьор и му се усмихва съвършено спокойно, преди да се върне в балната зала.

Жената каучук минава покрай Попет и Уиджит. Момичето учи котенцата с цвят на мармалад да се катерят по рамото й, а момчето измъква една по една книгите от плътно изпълнените лавици на библиотеката. По някое време Попет насила издърпва брат си от стаята, за да му попречи да прекара цялото парти в четене.

Гостите се движат на цветни талази из балната зала, коридорите и библиотеката — постоянно променяща се дъга от смях и бъбрене. Настроението остава приповдигнато и свежо дори в малките часове на деня.

Силия минава сама по предния коридор, а Марко я хваща за ръката, придърпва я в потъналия в сянка алков зад блестящата златна статуя. От внезапното движение във въздуха розовите листенца политат надолу в лудешко въртене.

— Знаеш, че не съм напълно свикнала с това — казва Силия. Дръпва ръката си от неговата, но не отстъпва назад, пък и между стената и статуята няма особено голямо разстояние. Цветът на роклята й става тъмнозелен.

— Изглеждаш точно както първия път, когато те видях — отвръща Марко.

— Да приема ли, че нарочно избра да се облечеш в зелено?

— Не, просто щастлива случайност. Чандреш настояваше целият персонал да носи зелени дрехи. А и не можех да предвидя колко хитро ще бъде замислена твоята рокля.

Силия свива рамене:

— Не се решавах какво да облека.

— Красива си.

— Благодаря. — Силия отбягва погледа му. — Ти също си красив. Предпочитам истинското ти лице.

Лицето му се променя, става същото, което си спомня до най-малкия детайл от вечерта, която са прекарали три години по-рано в същите тези стаи при много по-интимни обстоятелства. От онзи момент насам са имали твърде малко възможности за нещо повече от прекалено кратки откраднати мигове заедно.

— Не е ли малко рисковано тук? — пита Силия.

— Правя го само заради теб — признава Марко. — Останалите ще ме виждат такъв, какъвто ме знаят.