Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Умението да заблуждавам, е една от силните ми страни — отвръща Марко.

— Сега, след като спечели вниманието ми, вече няма да е толкова лесно.

— Харесва ми да имам вниманието ти. Благодаря ти. Че остана.

— Прощавам ти, задето ми открадна шала.

Тя се усмихва на смеха му.

И после изчезва. Лесен трик, чрез който да го разсее достатъчно дълго, за да се измъкне от фоайето, въпреки изкушението да остане.

Марко намира шала й в игралната зала, все така преметнат върху сакото му.

Много ще се радвам да прочета за реакциите и наблюденията на всеки, който мине през портите на Le Cirque des Rêves, да узная какво виждат, чуват и усещат посетителите. Да видя как преживяванията им се покриват с моите и по какво се различават от тях. Имам щастието да получавам писма с такава информация, в които rêveurs споделят с мен отзиви от списания или мисли, надраскани върху парчета хартия.

Ние добавяме собствените си истории — всеки зрител, всяко посещение, всяка вечер, прекарана в цирка. Предполагам, че никога няма да останем без неща, които да кажем, без истории, които да бъдат разказани и споделени.

Фридрих Тийсен, 1895 година

Две фигури, неподвижни като статуи, стоят върху платформа насред тълпата — достатъчно високо, за да се виждат ясно от всички ъгли.

Жената е облечена в комбинация от булчинска и балетна рокля — бяла и разперена встрани, поръбена с черни панделки, които се веят на нощния въздух. Краката й са обути в раирани чорапи и високи черни ботуши с копчета по цялата им дължина. Тъмната й коса е изтеглена нагоре и къдриците се сипят по главата й, украсени с бели пера.

Мъжът е красив, по-висок от партньорката си, в безупречно ушит черен костюм на тънко райе. Ризата му е снежнобяла, връзката — черна и с идеален възел. На главата си е сложил черен цилиндър.

Двамата стоят преплетени един в друг, но не се докосват. Главите им са приведени една към друга. Устните им са замръзнали в мига преди — или след — целувката.

Макар да ги наблюдавате от доста време, те не помръдват. Пръстите и миглите им не трепват. Дори не личи, че дишат.

— Не може да са истински — отбелязва някой наблизо.

Мнозина от зрителите само им хвърлят по един поглед, преди да отминат, но вие се спирате и колкото по-дълго ги гледате, толкова по-ясно забелязвате едва доловимите им движения. Промяна в извивката на дланта, докато приближава към друга. Ъгълът на идеално балансиран крак. Двамата се стремят един към друг.

И въпреки това те не се докосват.

Лондон, петък, 13 октомври, 1899 година

Голямото празненство по случай годишнината от откриването на Le Cirque des Rêves не се провежда на десетия му юбилей, както би било редно според очакванията и традицията, а на тринайсетата година. Някои твърдят, че е така, понеже десетата годишнина е дошла и си е отишла, и никой не се е сетил навреме да организира парти по този повод.

Приемът е в градската къща на Чандреш Кристоф Лефевр в петък, тринайсети октомври 1899 година. Списъкът с гостите е ексклузивен; присъстват само членовете на цирка и някои специално подбрани лица. Разбира се, събитието не е широко обявено и макар някои хора да предполагат, че е свързано с цирка, няма как да са сигурни. Пък и никой не би предположил наистина, че известният с черно-белите си краски цирк може да бъде свързан с толкова цветно събиране.

А то е наистина много цветно: както къщата, така и гостите, са отрупани с дъга от цветове. Светлините във всяка стая са специално подбрани — зелени и сини в някои, червени и оранжеви в други. Масите, изпълващи трапезарията, са покрити с ярки покривки. Букетите върху тях се състоят само от най-ярките цветя. Членовете на оркестъра, който изпълнява странни, но мелодични и танцувални мотиви, са облечени в костюми от червено кадифе. Дори чашите за шампанско са кобалтово сини, вместо прозрачни, а обслужващият персонал е в зелено, вместо в черно. Самият Чандреш е в костюм от наситено пурпурно и със златиста жилетка на индийски мотиви, и през цялата вечер пуши специално изработени пури, от които излиза виолетов дим.

В златния скут на статуята със слонска глава във фоайето е поставен цял спектър от рози — от естествен до най-невероятен цвят. Листенцата им се ронят, щом някой мине покрай тях.

На бара се наливат коктейли в разнообразие от странни по форма и цвят чаши. Има червено като рубин вино и мътнозелен абсент. Гоблени от ярка коприна висят от стените. В свещници от цветно стъкло горят запалени свещи, хвърлят танцуваща светлина върху партито и присъстващите на него.