— Невероятно е — казва Силия, загледана в златните рибки, които плуват в краката й. — Аз не бих могла да направя нещо толкова сложно, въпреки че ме наричат илюзионистка. Титлата ще приляга по-добре на теб, отколкото на мен.
— Предполагам, че „Красавицата, която може да манипулира света със силата на мисълта си“ е твърде дълго.
— Няма да се смести на табелата пред палатката ми.
Смехът му е нисък и топъл. Силия се извръща, за да скрие усмивката си. Вглежда се във въртопите от вода.
— От едно от моите специални умения също няма полза — казва тя. — Много съм добра в манипулирането на платове, но това изглежда толкова ненужно на фона на уменията на мадам Падва. — Тя се завърта в роклята си, сребърният плат улавя светлината и блясва силно като фенерите.
— Мисля, че тя е вещица — казва Марко. — В най-хубавия смисъл на думата.
— Мисля, че всъщност наистина би го приела като комплимент — отвръща Силия. — Значи и ти виждаш всичко наоколо по същия начин, по който и аз?
— В по-голяма или по-малка степен. Колкото по-близо съм до наблюдателя, толкова по-ярки са нюансите.
Силия заобикаля от другата страна на езерцето, по-близо до мястото, където е застанал Марко. Тя разглежда орнаментите върху камъните и виещите се покрай тях лози, но погледът й не спира да се връща към младия мъж. Всеки опит да го прави дискретно завършва с неуспех, защото очите му непрекъснато срещат нейните. Всеки път става все по-трудно и по-трудно да отдели поглед от неговия.
— Беше много умно от твоя страна да използваш големия огън в цирка като източник на енергия — признава Силия, като се опитва да задържи вниманието си върху едно светещо фенерче.
— Не съм изненадан, че си разбрала — отвръща Марко. — Трябваше да измисля начин, по който да остана свързан с цирка, след като не мога да пътувам с него. Запалването на огъня ми се стори идеалната възможност да създам продължителна връзка. В края на краищата, не исках да разполагаш с твърде много контрол.
— Това не остана без последствия.
— Какво имаш предвид?
— Нека просто кажем, че у близнаците Мъри има нещо далеч по-забележително от червената им коса.
— Няма да ми издадеш за какво точно става дума, нали?
— Една дама не може да разкрива всичките си тайни — отвръща Силия. Тя дръпва една виснала надолу роза, затваря очи и вдъхва дълбоко от аромата й, усеща листенцата й върху кожата на лицето си меки като кадифе. Сензорните детайли на илюзията са толкова приятни, че почти й се завива свят. — Кой се сети да свали градината с едно ниво надолу?
— Чандреш. Идеята е вдъхновена от една стая в къщата. Ако искаш, ще ти я покажа.
Силия кимва и двамата поемат по обратния път през градината. Докато вървят, девойката остава близо до Марко — достатъчно близо, за да бъде докосната, въпреки че той държи ръцете си сплетени зад гърба си.
Стигат до терасата и Силия поглежда назад към градината, където розите и фенерите са се превърнали отново в пръст и камъни.
* * *
Марко превежда Силия през балната зала. Спира пред отсрещната стена и плъзва встрани единия от тъмните дървени панели. Отзад се разкрива стълбище, което се вие като спирала надолу.
— Да не е тъмница? — пита Силия, докато слизат по стълбите.
— Не точно — отвръща Марко. Стигат до позлатената врата в края и той я отваря пред нея. — Внимавай със стъпалото.
Стаята е малка, но висока, в центъра е закачен златен полилей с кристални висулки. Кръглите стени и таванът са боядисани в наситено тъмносиньо и са изрисувани със звезди.
Покрай стените, подобно на перваз, се вие пътека, въпреки че по-голямата част от пода е потънал надолу и е изпълнен с големи възглавници, покрити с дъга от бродирана коприна.
— Чандреш твърди, че тази стая е направена по подобие на стаята, принадлежала на някаква куртизанка в Бомбай — обяснява Марко. — Аз самият смятам, че мястото е страхотно за четене.
Силия се засмива и една къдрица пада пред лицето й.
Марко приближава колебливо, за да я отмести, но преди пръстите му да успеят да я докоснат, Силия се оттласква от перваза и докато пада към купчината възглавници с цвят на скъпоценни камъни, сребристата й рокля се издува като облак.
За момент Марко я гледа, после повтаря действието й и потъва до нея в центъра на стаята.
Двамата лежат един до друг, загледани в полилея — светлината, която се отразява от кристалите, го превръща в нощно небе, без да има нужда от магия.
— Колко често успяваш да посещаваш цирка? — пита Силия.
Читать дальше